Дон Хамърман огледа седналите около масата. Беше определено като наелектризиран. Друга дума, подходяща да го опише, която ми хрумна, бе надменен.
— Моля, не се притеснявайте да правите допълнения по всяка точка. Имате право да съобщавате всяка по-нова информация, с която може би разполагате — каза той с едва доловима ехидна усмивка.
Като се изключат няколкото въздишки, реакция не последва. Изглежда, никой не знаеше повече от мен. До този момент никой не бе попаднал на следа, която да си струва. Това бе най-страшното.
Съществуваше възможност президентът и първата дама да са крайната цел за Джак и Джил, или може би дори не крайната?
Джак и Джил на хълма се качиха. С каква цел, за бога? Да унищожат всички проклети либерали? Да накажат грешниците? Беше ли президентът грешник в тяхното съзнание?
— Джей, искаш ли да добавиш нещо? — обърна се Хамърман към агент Грейър от Тайната служба.
Грейър кимна, стана, опря ръце на масата и се приведе напред. Изглеждаше леко пребледнял.
— Налице е изключително тежък проблем — заяви той. — Опасността е напълно реална, повярвайте ми. По-страшна от всичко, което съм виждал през време на службата си в Белия дом. Вижте, аз бях първият, който се озова в апартамента на сенатор Фицпатрик след неговото убийство. Отидох там, сам, в шест часа сутринта. Обадих се на полицията, същото се повтори в случаите с Натали Шиън и Майкъл Робинсън. Всеки път Джак и Джил уведомяват най-напред Тайната служба. И се свързват с нас тук, в Белия дом. Казаха ни, че тренират за главната фигура.
31.
В петък вечерта Джак и Джил отседнаха в скъп апартамент в „Четирите сезона“ — един от най-хубавите хотели на територията на Вашингтон. Никой не бе набелязан да умре в луксозния хотел. Във всеки случай поне те нямаха никого предвид. Всъщност убийците възнамеряваха да си почиват в събота и неделя, докато всички останали във Вашингтон и особено гениите от полицията се варяха в собствения си сос.
Каква невероятна наслада представляваше уикендът. Каква великолепна идея. Струващият шестстотин долара на вечер апартамент гледаше към един ъгъл на Джорджтаун и те не го напуснаха нито за миг. В петък вечерта дойде масажистка за двоен сеанс шиацу. В събота сутринта Сара си направи маска на лицето и маникюр. За събота вечерта от румсървиса им бе изпратен специален готвач и той им приготви блюдата в стаята. Освен това Сам бе поръчал при пристигането им да бъдат доставени четирийсет и осем бели рози. Раят бе отново в краката им. Те чувстваха, че го заслужават след онова, което бяха свършили до този момент.
— Всичко е тъй невероятно упадъчно! Една постмодернистична, дълбоко социално несправедлива вълшебна приказка — възкликна Сара. Тя бе в особено приповдигнато настроение. — Всеки миг ми доставя безкрайно удоволствие!
— А всеки милиметър? — попита Сам. Единствено той умееше по този начин да засяга подобна деликатна тема, и го правеше успешно.
Сара се усмихна и усети как в тялото й нахлува горещина. Тя го погледна с ласкави и питащи очи.
— Всъщност да.
Той бе дълбоко в нея, движеше се бавно и нежно, а тя се питаше дали той я обича искрено. Копнееше за любовта му с цялото си същество, но не вярваше, не можеше да повярва, че е възможно. В края на краищата тя бе Сара неудачникът, Сара робът, Сара търтеят.
Как би могъл той да се влюби в нея? И все пак понякога добиваше чувството, че е истина. „Нима за него и това е част от играта?“ — питаше се Сара.
Пръстите й се плъзгаха по гърдите му, играеха си с косъмчетата по тях. Докосваше всяка негова част: красивото му лице, шията, стомаха, задника, висящите тестиси, които изглеждаха като на бик. Тя се изви в дъга от желание да бъде колкото се може по-близко, жадна за всеки милиметър от него, да, за всичко негово. Дори за истинското му име, което той никога не би й казал.
— Спечелихме си този уикенд — каза Сам. — Освен това ни е нужен, Сара. Почивката и отдихът са действителна, неделима част от войната. Оттук нататък Джак и Джил ще стават все по-безкомпромисни. Сега вече всичко ескалира.
Сара се взря в лицето на Сам и не можа да сдържи усмивката си. Господи, как обичаше да бъде с него! Под него, над него, отстрани, отдолу. Обожаваше допира му — понякога настоятелен, понякога така невероятно нежен. Тя обичаше, да, всеки милиметър от него.
Никога по-рано не се бе чувствала така, нито пък бе предполагала, че е възможно. Дори би се обзаложила, че е изключено това да се случи с нея. В известен смисъл тя бе заложила всичко, нали? За каузата, но и за Сам, за това, което ставаше в момента.