Влезе в главното фоайе, чиито полилеи приличаха на сталактити. Килимът под краката му бе необятно, обагрено в червено море от плюш. Малко по-нататък се издигаше гордият бронзов бюст на Джон Кенеди.
Много уместно и подходящо.
Точно така. Съвсем на място.
Джак и Джил щяха да бъдат най-значимите фигури от убийството на Кенеди насам, а това означаваше повече от трийсет години. Бе щастлив, че е част от всичко това. Всъщност развълнуван. Чувстваше се поласкан от оказаната чест.
За представлението тази вечер ролята на Джак и Джил ще бъде изпълнена от Кевин Хокинс.
Сега наблюдавайте внимателно, вие, почитатели на театъра. Това действие ще бъде незабравимо.
44.
Главното фоайе на Кенеди Сентър бе препълнено с тъпи вашингтонски сноби. Театрали, божичко. Преобладаваше по-възрастната публика, предимно със сезонен абонамент. Бяха поставени маси, на които се продаваха сувенирни тениски за запалени почитатели и програми за най-отбраните представления. Жена с крещящ червен чадър превеждаше група гимназисти през тълпата излезли в антракт зрители.
Кевин Хокинс си даваше сметка, че това убийство включваше един много рискован и труден номер.
За да извърши убийството, трябваше да се доближи невероятно близо до жертвата, чисто физически.
Това го притесняваше, но нямаше как да го избегне. Трябваше да се добере до самата мишена и никакви издънки.
Фотожурналистът продължаваше да го обмисля, докато успешно се приобщаваше към шумната театрална тълпа.
Най-накрая забеляза съдията Томас Хенри Франклин. Понастоящем Франклин бе най-младият член на Върховния съд. Беше чернокож. Изглеждаше надменен, което съответстваше на репутацията му във Вашингтон. Не беше особено симпатичен. Не че това имаше някакво значение.
Щрак! Кевин Хокинс засне наум Томас Хенри Франклин.
Съдията държеше под ръка една двайсет и три годишна жена. Щрак! Щрак!
Хокинс си бе подготвил и домашното за Шарлот Кинси. Знаеше името й, естествено. Знаеше, че е втори курс студентка по право в Джорджтаунския университет. Знаеше и други мрачни тайни за Шарлот Кинси и съдия Франклин. Беше ги наблюдавал заедно в леглото.
Известно време остана загледан в Томас Франклин и студентката, които разговаряха в главното фоайе. Бяха оживени и словоохотливи като всяка друга двойка наоколо. Дори повече. Каква велика забава можеше да бъде театърът!
Направи мислено още няколко моментни снимки. Никога нямаше да забрави по какъв начин разговаряха тези двамата помежду си. Щрак!
Смееха се съвсем естествено и спонтанно и, изглежда, се наслаждаваха на взаимната си компания. Хокинс усети, че се смръщва. Имаше две племенници в квартал Силвър Спринг. Мисълта за младата студентка по право с този лицемер на средна възраст направо го побъркваше.
Иронията на суровата му присъда извика неочаквана усмивка на устните му. Моралът на един хладнокръвен убиец — колко комично! Колко безумно! Колко страхотно!
Проследи с поглед как двамата се преместиха на просторната тераса встрани от коридорите. Последва ги само на няколко стъпки. Реката Потомак се простираше пред тях черна като нощта. Точно в този момент преминаваше „Денди“ — вечерно увеселително корабче от Александрия.
Тънките завеси, отделящи фоайето от терасата, драматично прошумоляха при повея на хладния вятър откъм реката. Кевин Хокинс внимателно пристъпи към съдията от Върховния съд и неговата красива приятелка. Мислено им направи още няколко снимки.
Забеляза, че бялата риза на съдия Франклин е с един номер по-малка и яката й бе твърде стегната. Жълтата вратовръзка бе твърде крещяща за костюма му в убито сиво. Шарлот Кинси притежаваше една характерна усмивка, едва забележима и сладка, която бе просто неустоима. Имаше чудесно заоблени сочни гърди. Лекият ветрец откъм реката развяваше дългите й черни коси.
За миг се допря до двамата чисто физически. Толкова се приближи до Шарлот и Томас. Направо докосна дългата блестяща коса на студентката по право. Усети парфюма й. „Опиум“ или „Шалимар“. Щрак!
Стоеше точно там. Толкова близо. Практически се бе извисил над тях, в буквален и в преносен смисъл на този израз.
Обективът на мисълта му продължаваше да запечатва моментните образи. Никога нямаше да забрави това, нито един кадър от интимната сцена на убийството.