Можеше да наблюдава, да чува, да докосва, да регистрира с обонянието си; и въпреки това не чувстваше нищо.
Кевин Хокинс се съпротивляваше на всички човешки импулси в този момент. Без съжаление. Без вина. Без срам. И без милост.
През лявото си рамо студентката по право бе преметнала кожена чанта, която бе леко отворена, буквално един процеп, точно колкото бе необходимо. Ах, каква безгрижна, непринудена, неразумна девойка.
Фотожурналистът беше ловък в ръцете. Все още добър. Все още овладян. Все още много бърз. Все още един от най-добрите.
Той бързо мушна нещо в чантата й. Толкова! Успех. Първият за тази вечер.
Нито тя, нито съдия Франклин забелязаха краткото движение. Не забелязаха и него, когато ги подмина и потъна в тълпата. Той бе речният бриз, нощта, лунната светлина.
Този особен миг го изпълваше с невероятно опиянение. Всичко друго на света бе просто несъпоставимо. В цялата многообразна палитра от човешки изживявания нямаше нищо, достойно да се сравни с могъществото в отнемането, в открадването на поредния човешки живот.
Знаеше, че трудната част мина. Близкият план. Сега оставаше формалният акт на убийството.
Да убие на публично място.
Без да го хванат.
Сърцето му внезапно подскочи, заблъска ужасно. Нещо не бе както трябва. Нещо не бе наред. По-зле не можеше и да бъде. Грешка, грешка, грешка!
Господи! Шарлот Кинси бъркаше в чантата си.
Щрак.
Беше намерила бележката, която й бе оставил там — бележката от Джак и Джил! Грешка, грешка, грешка!
Щрак!
Младата жена я гледаше с любопитство, чудеше се какво представлява и откъде се е взела в чантата й.
Започна да я отваря. Той усети яростно туптене в слепоочията си. Тя вече бе привлякла вниманието на съдията. Той също сведе поглед към листчето.
„Не!“ — идеше му се да изкрещи.
И започна да действа по инстинкт. Единствено. В този момент нямаше време за колебания.
Тръгна напред много бързо и уверено.
Лугерът му беше навън и се полюшваше под кръста му. Пистолетът не се виждаше заради близостта с навалицата, гората от крака и ръце, панталони с ръб и кардирани рокли.
Той вдигна ръка и стреля само веднъж. Ъгълът беше доста неудобен. Далеч не идеалният. Видя внезапно разцъфналия аленочервен цвят. Тялото потръпна, после се сгърчи и се строполи на мраморния под.
Изстрел право в сърцето! Естествено, цяло чудо или почти. Господ май беше на негова страна, а?
Щрак!
Щрак!
Сърцето му едва го понесе. Не беше свикнал с подобен род внезапни импровизации.
Помисли си за възможността да бъде хванат след всичките тези години, и то при изпълнение на такава невероятно важна мисия. За миг си представи пълния провал. Почувства, почувства нещо.
Пусна лугера в джунглата от крака, панталони, рокли от атлаз и тафта, високи токчета и лъснати до блясък обувки.
— Това изстрел ли беше? — изпищя една жена. — О, божичко, Филип. Застреляха някого!
Той отстъпи от сцената на спектакъла, точно както и всички останали присъстващи. Главното фоайе изглеждаше така, сякаш бе лумнало в пламъци.
Той беше част от тях, част от страховитата, обзета от паника тълпа. Нямаше нищо общо с ужасяващия смут, с убийството, с оглушителните изстрели.
Лицето му представляваше убедителна маска на шок и изумление. Господи, как добре познаваше този израз. Беше го виждал толкова пъти през живота си.
След още няколко напрегнати минути вече бе вън от Кенеди Сентър. Пое с умерена крачка към Ню Хемпшир авеню. Беше един от тълпата.
„Също както едно време“ — стрелна се в мислите му. Темпото беше прекалено бързо, двойно или тройно ускорено. Спомни си, че си тананикаше същата песен на идване. Както фотожурналистът си знаеше — от старите времена по-добри нямаше.
Старите времена се завръщаха, нали?
Джак и Джил на Хълма се бяха качили.
Играта бе тъй красива, деликатна и изтънчена.
А сега напред към най-шокиращата новина.
45.
Агент Джей Грейър ми се обади от телефона в колата си. Точно бях преполовил близо двестате секретни доклада от проучването на служителите в Белия дом, които бях получил от военното подразделение на Тайната служба. Заместник-директорът бързаше към комплекса Кенеди Сентър, с около 130 по магистралата. Чувах рева на сирената от колата му.