— Отново удариха. Господи, този път в Кенеди Сентър. Тази вечер. Буквално под носа ни. Поредният гаден кошмар, Алекс. Просто ела.
Определено звучеше извън релси.
Просто ела.
— Убийството е извършено през антракта на „Мис Сайгон“. Ще се видим на място, Алекс. До десет минути съм там.
— Кой беше този път? — зададох аз въпроса за шейсет и четири хиляди долара. Почти не исках да чуя отговора. Не, не почти. Не исках да чуя името на жертвата.
— Това е част от проблема. Цялата тази история е едно пълно безумие. Всъщност не е никой, Алекс.
— Как тъй „всъщност не е никой“? Звучи ми безсмислено, Джей.
— Студентка по право от университета „Джорджтаун“. Млада жена на име Шарлот Кинси. Само на двайсет и три години. Отново са оставили една от ония бележки. Те са със сигурност.
— Не схващам. Нещо не схващам — промърморих в слушалката. — По дяволите!
— Аз също. Момичето може да е отнесло куршума, предназначен за друг. Била е с един съдия от Върховния съд, Алекс. Томас Хенри Франклин. Може куршумът да е бил за него. Това пасва с модела да се чистят знаменитости. Може би най-накрая са направили грешка.
— Пристигам — казах на Джей Грейър. — Ще се срещнем в Кенеди Сентър.
Може би най-накрая бяха направили грешка.
Не ми се вярваше.
46.
Всъщност не е никой, Алекс. Как тъй, по дяволите!
Една двайсет и три годишна студентка по право от Джорджтаун бе мъртва. Господи! Нищо не разбирах, струваше ми се напълно безсмислено. Това променяше всичко. И май унищожаваше досегашния модел.
Взех разстоянието от къщи до Кенеди Сентър за рекордно кратко време. Джей Грейър не бе единственият, изтървал нервите си. Закачих буркана на покрива на колата и се понесох като дявол на колела.
Втората част на „Мис Сайгон“ бе отменена. Сцената на убийството се бе разиграла преди по-малко от час и на местопрестъплението все още имаше стотици зяпачи.
Докато вървях към главното фоайе на няколко пъти чух хората да изричат шепнешком „Джак и Джил“. Страхът сред тълпата присъстваше осезаемо, почти физически. Когато пристигнах на местопрестъплението в десет и петнайсет, много подробности от убийството Кенеди Сентър вече не ми даваха мира. Имаше известни прилики с предишните убийства на Джак и Джил. Бе оставена бележка в рима. Работата бе свършена хладнокръвно и професионално. Единствен изстрел.
Но едновременно с това имаше и огромни разлики. Изглежда, бяха разчупили собствения си модел.
Или може би подражател? Възможно. Но не ми се виждаше правдоподобно. И все пак нищо не можеше и не трябваше да се пропуска. Нито от мен, нито от когото и да било от работещите по случая.
Неочаквани моменти се впиваха в съзнанието ми, докато си проправях път през любопитната, ужасена и дори зашеметена тълпа на Ню Хемпшир авеню. Студентката по право не бе някаква национално значима фигура. Защо тогава бе убита? Джей Грейър я бе определил като никой. Освен това каза, че не е и дъщеря на някоя знаменитост. Бе отишла на театър със съдията от Върховния съд Томас Хенри Франклин, но това не бе равнозначно на преследване и убийство на някоя известна личност.
Шарлот Кинси беше никой.
Убийството просто не съответстваше на модела. Джак и Джил бяха поели огромен риск, избирайки за деянието си такова обществено място. Другите убийства до този момент бяха частни случаи, по-безопасни и контролируеми.
По дяволите, по дяволите, по дяволите! Сега пък какво бяха намислили? Всичко това променяше ли се? Ескалираше ли? Защо бяха нарушили модела? Нима убийците навлизаха в нова, по-безразборна фаза?
Или бях пропуснал основната им идея? Нима всички ние се бяхме разминали с истинския модел, който двамата изграждаха? Или пък случилото се в Кенеди Сентър беше грешка?
Може би най-накрая бяха допуснали грешка.
Това бе най-смелата ни надежда. Тя щеше да покаже, че те не са непобедими. Дано да е проклета грешка! Моля се да е първата им. Все едно — който и да е бил, се е измъкнал хитро.
В опразненото фоайе, дълго около двеста метра, бяха останали само полицейски служители и екипите от съдебната медицина и моргата. Забелязах агент Грейър и отидох при него. Джей изглеждаше като човек, който не бе спал седмици наред и който вероятно повече никога вече нямаше да може да заспи.