Той знаеше. Знаеше. Той знаеше всичко.
Ако Ейдън вече го беше чул, всичко щеше да свърши. Играта щеше да приключи там, на място. И тогава край на Джак и Джил.
Критичен момент. Странни мисли. Твърде много.
Предишната вечер най-накрая бе отишъл да гледа „Криминале“. Не бе успял да се отпусне, въпреки че на няколко пъти се бе смял на глас.
Болна история; той беше още по-зле; а най-зле беше Америка.
„Престани да мислиш — отправи той към себе си мислено предупреждение. — Просто го направи. Направи го успешно. Незабавно! Бързо! И изчезвай!“
Джак убива американски знаменитости! Най-различни и разнообразни прочути личности! Ето какво прави той! Бъди Джак!
Но всъщност той не беше Джак.
Дори не беше Сам Харисън.
„Не мисли“ — изкомандва се той отново, докато бързаше нататък по коридора към голямата спалня.
Бъди Джак!
Убий!
57.
Джак — който и да бе той, по дяволите, — се намираше на три-четири стъпки от спалнята, когато нейната лакирана врата от масивно дърво внезапно се отвори.
В коридора излезе висок, започнал да оплешивява мъж. Много космати крака и ръце. Боси, костеливи стъпала с разперени пръсти. Буден само наполовина. Насред застрашителна за челюстта му прозявка.
Беше само по сини карирани боксерки, нищо друго. Добре сложен, все още с атлетична фигура; едва загатнати разширения над ластика на боксерките. Все още забележителен след всичките тези пищни обеди във Вашингтон.
Генерал Ейдън Корнуол!
— Ти! Ти, копеле такова! — прошепна той, когато изведнъж забеляза Джак в горния коридор. — Знаех, че може да си ти.
Да, Ейдън Корнуол проумя всичко в един-единствен миг. Той бе разрешил загадката, доста загадки всъщност.
Джак стреля два пъти с беретата със заглушител и мишената рухна. Той се втурна напред и подхвана безжизненото тяло, преди да се е строполило на пода. Задържа го в ръце и внимателно го отпусна на килима. Своя приятел, каквото и да означаваше това. Коленичи и един дълъг миг остана неподвижен. Сърцето му щеше да се пръсне.
До момента не си бе дал сметка колко трудно щеше да бъде този път.
Взря се в озадачените сиво-сини очи на бившия член на Съвместния команден състав на армията, част от екипа за спешно реагиране, сформиран към Белия дом, за да обезпечи сигурността на Джак и Джил.
Една от хрътките бе обезвредена. С лекота. Джак и Джил бяха нанесли дързък ответен удар върху преследвачите си! Те отново бяха показали силата си.
Той извади бележка от джоба си. Остави визитка върху гърдите на Ейдън Корнуол:
Шум в коридора! Той вдигна поглед. Момчето на Ейдън!
— О, господи, не! — прошепна високо. — Не, господи! — Усети, че му призлява. Изпита неистово желание да избяга от къщата.
Момчето го беше познало. И как иначе? Младият Ейдън дори се знаеше с децата му. Знаеше твърде много. Боже Мили, бъди милостив към мен! Моля те, имай милост!
Джак отново натисна спусъка на беретата.
Това беше война.
58.
Бях повикан да присъствам на заседание на спешния екип, свикано спешно на 10 декември от 8,00 часа в Белия дом. През последните няколко дни аз причинявах там известни неприятности. Моето вътрешно разследване бе почнало да образува вълни, да разрошва оперения. Големите котки на Хълма не обичаха да бъдат под подозрение — но всички те бяха, поне в моя бележник.
Джей Грейър ме пипна тутакси, щом се озовах в западното крило. Очите му бяха студени, безизразни и пронизващи. Ръката, стиснала рамото ми, бе настоятелна и силна.
— Алекс, трябва да поговорим за минута — каза той. — Важно е.
— Сега пък какво става? — попитах аз агентът на Тайната служба. Не изглеждаше добре. Имаше тъмни кръгове под очите. Нещо друго се беше случило. Бях готов да се обзаложа.
— Ейдън Корнуол е бил убит рано тази сутрин. Станало е в собствената му къща в Маклийн. Дело на Джак и Джил. Пак ни се обадиха. Съобщиха ни го сякаш ние сме контролният център. — Той поклати глава в скръбно недоумение. — Алекс, убит е и деветгодишния син на Ейдън.