Усетих как отново се връщам в изходното положение. Новината, получена от Джей Грейър, губеше смисъл за мен. Не се връзваше със стила на Джак и Джил до този момент. Да ги вземат дяволите! Непрекъснато сменяха правилата. Вероятно го правеха нарочно.
— Искам веднага да отида — казах. — Трябва да огледам къщата.
— Почакай малко — каза той. — Задръж. Остави ме да ти кажа още нещо. Става все по-лошо.
— Как може да стане по-лошо? — попитах аз. — Господи, Джей!
— Повярвай ми, така е. Само чуй за минута.
Агент Грейър продължи да говори с приглушен шепот в коридора на Белия дом, докато вървяхме заедно към Спешния команден център, където се събираха другите. Той ме дръпна няколко крачки встрани от заседателната стая. Гласът му продължаваше да бъде напрегнат шепот.
— Президентът винаги бива събуждан в пет без петнайсет от агента, който отговаря за това. Случва се всяка сутрин. Тази сутрин президентът се облича и слиза долу в библиотеката, където изчита ранните сутрешни вестници, както и резюме на изпълнителната дейност, което му се подготвя, преди да стане.
— Какво е станало тази сутрин? — попитах Джей. Почвах да се потя. — Какво се е случило, Джей?
Той бе много подробен и обстоятелствен.
— В пет часа телефонът в библиотеката иззвънял. На частната линия била Джил. Искала да говори с президента. Тя се е добрала до него, а това просто не е възможно.
Неволно поклатих глава. Съгласен бях с Джей Грейър: това не можеше да се случи. Идеята, концепцията, при която президентът се превръща в мишена, беше безкрайно обезпокоителна. А фактът, че ние сме били безпомощни да я осуетим, бе още по-съкрушителна.
— Мисля, че разбирам защо телефонното обаждане не би могло да се осъществи, но ти все пак ми кажи — рекох. Имах нужда да го чуя от него.
— Всяко обаждане в Белия дом минава през отделен оператор. После се прослушва от втори оператор от Комуникациите на Белия дом, който е част от нашето разузнавателно подразделение. Всеки разговор, с изключение на този. Позвъняването изцяло е пренебрегнало контролната система. Никой не знае как е станало. Но е факт.
— Това обаждане, което не може да се е случило, записано ли е? — попитах аз Грейър.
— Да, разбира се. Вече го обработват в щаба на ФБР, както и в телефонната компания. Джил е използвала друг филтър за модулиране на гласа си, но може би има начини да се справим с това. Мобилизирали сме половината високотехнологична лаборатория на татко Бел.
Аз отново поклатих глава. Чух, но не бях в състояние да повярвам нито дума.
— Какво е имала да каже Джил?
— Като начало се представила. Казала: „Здравейте, Джил е на телефона.“ — Убеден съм, че това е ангажирало вниманието на президента повече отколкото обичайната му чаша кафе сутринта. — После попитала: — „Господин президент, готов ли сте да умрете?“
59.
Трябваше да видя къщата. Имах нужда да се озова на мястото, където бяха убили генерал Корнуол и неговия син. Необходимо ми беше да почувствам всичко, свързано с убийците, да проумея техния начин на действие.
Изпълних желанието си и същата сутрин преди девет часа се озовах в Маклийн. Декемврийският ден бе сив и облачен. Къщата на Корнуол изглеждаше сюрреалистична, бездиханна и студена, докато я наближавах и влизах през парадната врата. Вътре също беше студено. Или семейството на Корнуол отказваха да приемат, че зимата настъпва, или спестяваха пари от отопление.
Двойното убийство бе извършено на втория етаж. Генерал Корнуол и неговият деветгодишен син все още лежаха по гръб в горния коридор.
Беше хладно пресметнато и много професионално убийство. Сцената на убийството на гризли изглеждаше като извадена от дневник, може би дори от някоя от моите тетрадки. Беше като от учебник по съдебна медицина, твърде много наподобяваше класически случай.
Техници и лекари от ФБР оглеждаха цялата къща. Сигурно вътре имаше двайсетина човека.
Току-що бях пристигнал и навън заваля проливен дъжд. Колите и камионите на новинарския телевизионен екип, които пристигнаха след мен, включиха до един предните си фарове. Беше ужасно зловещо.
Джийн Стърлинг ме намери в коридора на горния етаж. За първи път генералният инспектор на ЦРУ изглеждаше разтърсена. Жестокото постоянно напрежение започваше да се отразява на всички ни. Някакви хора дебнеха президента на Съединените щати и бяха много добри. Освен това бяха изключително брутални.