— Каква е инстинктивната ви реакция, Алекс? — попита Джийн.
— Моята реакция няма да облекчи ничия работа — отвърнах. — Единственият наистина траен модел, който съм видял, е, че Джак и Джил в действителност нямат модел. Извън бележките, стиховете. Определено не съществува някакъв сексуален ъгъл към тези две убийства. Освен това, доколкото разбрах, Ейдън Корнуол е бил консерватор, не либерал като другите жертви. Това е промяна, която би могла да срути куп теории за Джак и Джил.
Докато разговарях с Джийн Стърлинг, ми хрумна още нещо във връзка с бележките, които бяха оставяли Джак и Джил. Поезията може би ни казваше нещо важно. Агентите от ФБР, които бяха работили върху езика, не бяха открили нищо, но това не ме интересуваше. Който пишеше римите, вероятно Джил, искаше да разберем нещо. Имаше ли определен ред в това, което вършеха? Желанието да градят, вместо да рушат? Поезията трябваше да означава нещо. Бях почти сигурен в това.
— А как е при вас, Джийн? Нещо ново?
Джийн поклати глава и прехапа с едри зъби долната си устна.
— Абсолютно нищо.
60.
Изминалият ден бе дълъг и мъчителен и напрежението все още не бе спаднало. В десет часа същата вечер аз пристигнах във ФБР на Пенсилвания авеню. Мисълта ми се движеше твърде бързо, докато се возех в асансьора до дванайсетия етаж. Светлините на сградата блещукаха като миниатюрни лагерни огньове над Вашингтон. Помислих си, че Джак и Джил бяха принудили доста хора да бодърстват до късно. Аз бях само един от тях.
Бях пристигнал в седалището на ФБР да изслушам телефонното съобщение, което Джил бе изпратила на президента рано тази сутрин. Всички важни доказателства бяха предоставени на мое разположение. Бях допуснат вътре. Знаех всичко за ужасни серийни убийци. Повечето от останалите в екипа не бяха изживели това удоволствие.
Никакви правила.
Бях въведен от охраната в един аудиокабинет на дванайсетия етаж, оборудван с най-прецизна електроника. Там ме очакваше един магнетофон NEC, вече зареден с копие от лентата с гласа на Джил. Апаратурата бе включена. Загряваше.
— Това не е оригиналът, д-р Крос, но записът е достатъчно информативен за целта, с която го прослушвате — ми бе казано. Дългокос техник на ФБР ме уведоми, че според тяхното категорично мнение гласът на лентата бил филтриран или променен по електронен път. Експертите от ФБР изразили становище, че позвънилият едва ли би могъл да бъде идентифициран посредством този запис. За пореден път Джак и Джил грижливо бяха замели следите си.
— Разговарях с един познат от телефонната компания — рекох. — И той ми каза същото. Още няколко експерти го потвърдиха и аз съм принуден да го приема.
Техникът от ФБР с неконформистки външен вид най-накрая ме остави сам със записаното телефонно обаждане. Така пожелах аз. Известно време просто седях в офиса и се взирах в сградата на Министерството на правосъдието от другата страна на Пенсилвания авеню.
Джил беше там заедно с мен.
Тя искаше да разкрие нещо около себе си, имаше нужда да сподели нещо с нас. Своята дълбока, мрачна тайна.
Лентата бе нагласена. Гласът ме стресна в безмълвния самотен офис. Джил заговори.
— Добро утро, господин президент. Днес е 10 декември. Точно пет сутринта. Моля, не ми затваряйте. На телефона е Джил. Да, онази Джил. Исках да разговарям с вас, да направя тази ситуация строго лична за вас. Добре ли сте засега?
— Тя отдавна е надхвърлила личния план — отвърна съвсем спокойно президентът Бърнс. — Защо убивате невинни хора? Защо искате да убиете и мен, Джил?
— О, има твърде основателна причина, напълно задоволително обяснение за всички наши действия. Може би просто ни харесва властта да вдъхваме ужас на така наречените най-влиятелни хора на света. Може би ни харесва да ви изпращаме послание от всички дребни хорица, които вие сте изплашили с вашите властни решения и всемогъщи укази от върха. Във всеки случай никой от убитите не е бил невинен, господин президент. Те всички заслужаваха да умрат по една или друга причина.
После Джил се засмя. Електронно модулираният глас прозвуча почти като детски.
Аз си помислих за малкия син на Ейдън Корнуол. С какво едно деветгодишно момче бе заслужило смъртта си? В този момент мразех Джил, която и да бе тя, каквито и да са били мотивите й.
Президентът Бърнс не се прекърши. Гласът му бе овладян, спокоен.