Беше решено от Ла Гуардия до Манхатън да се придвижим с кола, а не с хеликоптер. Президентът вече не се криеше. Дали Джак и Джил бяха разчитали на този вид дързост или предизвикателност от негова страна? Не можех да си отговоря. Дали Джак и Джил щяха да следват президента до Ню Йорк? Бях почти убеден в това. Подобен ход съответстваше на всичко, което знаехме за тях до момента.
— Качи се с нас, Алекс — каза Дон Хамърман, докато бързахме да прекосим асфалтовата писта, а студеният декемврийски дъжд биеше в лицата ни. Хамърман, Джей Грейър и аз бяхме слезли от „Еър форс 1“ заедно. По време на полета седяхме един до друг и обсъждахме как да предпазим президента от евентуално покушение в Ню Йорк. Разговорът ни беше толкова разгорещен, че аз пропуснах подробностите около придвижването.
— Ще пътуваме в колата точно след президента. Можем да продължим да си бъбрим на път за Манхатън — каза ми Хамърман.
Качихме се в един тържествен син линкълн, паркиран на по-малко от петдесет метра от самолета. Наближаваше десет вечерта и тази част от летището бе обезопасена. Навсякъде гъмжеше от служители от Тайната служба, от нюйоркската полиция, от агенти на ФБР.
Заобиколили петте лимузини на президентския ескорт, там се намираха и поне трийсет синьо-бели коли на специалния отряд към нюйоркската полиция. Агентите от Тайната служба се взираха в мъгливата нощ, като че ли Джак и Джил можеха внезапно да се появят на пистата на Ла Гуардия.
Бях научил, че за периода на президентската визита нюйоркската полиция ще разполага най-малко с пет хиляди униформени служители на специално разпореждане. Ще бъдат ангажирани и повече от сто инспектори. Тайната служба бе опитала да убеди президента да отседне в базата на крайбрежната охрана на Гавърнърс Айлънд или във форт Хамилтън в Бруклин. Президентът бе настоял да подчертае доверието си в хората, които го охраняват, като остане в Манхатън. Никакви угризения. Думите му в Овалния кабинет непрестанно ехтяха в мислите ми.
Облегнах се назад на меката и удобна кожена седалка в луксозната кола. Усещах властта. Какво е да се возиш в ескорт точно след президентската кола, която Тайната служба наричаше „дилижанса“.
Две коли на нюйоркската полиция потеглиха пред ескорта. Техните червени и жълти светлини на покрива се завъртяха в пъстроцветен калейдоскоп. Президентската автоколона пое навън от Ла Гуардия.
Дон Хамърман заговори веднага щом потеглихме.
— Никой не е виждал Кевин Хокинс през последните три дни, нали? Хокинс, изглежда, е изчезнал от лицето на земята — каза той. В гласа му звучеше тревога, гняв и обичайната сприхавост. Той изпитваше удоволствие да се държи грубо с по-нисшите по ранг, но нито Грейър, нито аз бихме му позволили това. — Никой не знае маршрута, по който ще се движим — продължи Хамърман. — Допреди няколко минути окончателният маршрут изобщо не беше определен.
Не можех да му мълча.
— Ние го знаем. Хората от нюйоркската полиция вече са го научили или ще го научат всеки момент. Кевин Хокинс го бива в разкриването на тайни. Кевин Хокинс е добър, точка. Един от най-добрите.
Джей Грейър надничаше навън през набразденото от дъжда стъкло и се взираше в скоростното платно на нюйоркската магистрала, по която пътувахме. Гласът му прозвуча някак от далеч.
— Какво ти е предчувствието за Хокинс? — попита ме той.
— Смятам, че Кевин Хокинс със сигурност е замесен по някакъв начин. Той е крайнодесен. Свързан е с групировки, които са опозиция на президентската политика. Имал е неприятности по-рано. Заподозрян е в извършване на убийство в рамките на ЦРУ. Всичко пасва.
— Но нещо те притеснява по отношение на него? — попита Грейър. Той вече се бе научил да се ориентира в поведението ми.
— Според всичко, което съм прочел, той никога преди не е работил в такова тясно сътрудничество с други хора. Хокинс винаги е бил самотник, поне досега. Има проблеми с жените, като изключим неговата сестра в Силвър Спринг. Не разбирам как Джил би си паснала с него. Не го виждам изведнъж да се сработи с жена.
— Може би най-накрая е открил сродна душа. Случва се — каза Хамърман. Съмнявах се, че той знае какво е това.