Кой бе проникнал в „Лортън“ и бе извършил това? Убит ли е? Какво, за Бога, бе станало? Как би могло да се случи тук?
Джийн Стърлинг имаше тебеширенобяла кожа и не беше в добра физическа форма. Изглеждаше много по-добре в безупречно ушитите си сиви и сини костюми, отколкото гола.
Точно над деликатната си окосменост имаше леки натрупвания на тлъстини. Краката ѝ бяха нашарени с разширени вени. От носа ѝ бе текла кръв или преди да умре, или докато е издъхвала.
Видимо и двамата не бяха страдали особено. Това беше ли някаква нишка за нас? И двамата бяха намерени мъртви в килиите си в пет часа сутринта при един и същ обход на охраната. Бяха умрели приблизително по едно и също време. По план? Естествено. Но по чий план?
Какво, по дяволите, се бе случило тук предишната нощ?
Кой бе отнел живота на Джак и Джил?
— И двамата бяха щателно обискирани, когато ги докараха — поясни управител Камбъл към мен и Джей. — Може да е съвместно самоубийство, но дори и за това са се нуждаели от помощ. Някой им е отнесъл отровата между шест часа снощи и рано тази сутрин. Проникнал е в килиите им.
Д-р Марион Камбъл отправи поглед към мен. Очите му бяха замъглени, диви и невероятно зачервени по краищата.
— Под нокътя на безименния ѝ пръст имаше малко кожа и кръв. Борила се е с някого. Джийн Стърлинг се е опитвала да се съпротивлява. Била е убита, поне аз мисля така. Тя не е искала да умира, Алекс.
Затворих очи за миг-два. Не помогна. Когато ги отворих, всичко си беше постарому. Джийн и Брет Стърлинг продължаваха да лежат голи и мъртви на двете хромирани маси.
Били са екзекутирани. Професионално. Хладнокръвно. Това бе най-странното — като че ли Джак и Джил са били посетени и убити от Джак и Джил.
„Призрак“ ли бе сложил край на живота им? Опасявах се, че никога няма да научим. Не ни се полагаше да знаем. Не бяхме достатъчно значими, за да разберем истината.
Може би, с изключение на един принцип, на една максима: правила няма.
Във всеки случай — не и за някои хора.
113.
Винаги искам всичко увито в елегантна опаковка, завързана с ярка панделка и украсена с фльонга. Във всеки отделен случай искам да съм непобедимия юнак, страшилището за многоглавия змей. Просто не става така, вероятно, ако ставаше, нямаше да е интересно.
Прекарах следващите два дни и половина в дома на Стърлингови, работейки рамо до рамо с Тайната служба и ФБР. Джей Грейър и Кайл Крейг също пристигнаха в къщата им в Чеви Чейс. Имах някаква смътна идея, че Джийн Стърлинг ни е оставила някаква нишка, по която да продължим, нещо, което да ни отведе към нейните убийци. За всеки случай. Смятах, че е способна на подобна подла и отмъстителна стъпка, нейният последен мръсен номер.
След два дена и половина търсене не намерихме абсолютно нищо. Ако е имало някаква следа, тогава някой просто се бе вмъкнал в къщата преди нас. Не изключвах подобна възможност.
На третия ден късно следобед двамата с Кайл Крейг разговаряхме в кухнята. И двамата бяхме изтощени. Отворихме си две от бирите на Брет Стърлинг и подхванахме приказка за живота, смъртта и вечността.
— Чувал ли си този израз — твърде много логически заподозрени? — попитах аз Кайл, докато отпивахме от бирите си в тишината на кухнята.
— Не точно с тази формулировка, но ми е ясно каква връзка има с настоящия случай. Имаме сценарии, които биха могли да включват ЦРУ, военните, може би крупния бизнес, може би дори президента Махони. Историята рядко върви по права линия.
Кимнах утвърдително.
— Трийсет и пет години след убийството на Кенеди единственото сигурно нещо е, че е съществувала някаква конспирация — добавих аз.
— Няма никакъв начин веществените доказателства — балистични и медицински — да се съвместят с един стрелец в Далас — каза Кайл.
— Значи възниква същият проклет проблем — твърде много логически заподозрени. До този момент никой не може да определи възможното участие на Линдън Джонсън, армията, ЦРУ, мафията, стария шеф на вашето подразделение. Има толкова очевидни паралели на онова, което се случи тук, Кайл. Вероятен политически преврат, за да бъде елиминиран един смутител в кабинета за сметка на една много по-благоприятна замяна — тогава Линдън Джонсън, а сега Махони — в очакване зад кулисите. ЦРУ и военните бяха невероятно разгневени на Джон Ф. Кенеди и на Томас Бърнс. Системата яростно се съпротивлява на промяната.
— Не забравяй това, Алекс — каза ми Кайл. — Системата яростно се съпротивлява на промяната, както и на смутителите на установения ред.