После инцидентът с Моника Селеш, намушкана с нож в Хамбург. Катарина Вит, сполетяна от подобна съдба, поднесена ѝ от ръката на „страстен почитател“.
Но кои бяха Джак и Джил? Защо бяха избрали Вашингтон за арена на своите убийства? Дали член на правителството не бе навредил на единия или на двамата по някакъв начин — действителен или въображаем?
Каква бе връзката между сенатор Даниел Фицпатрик и убитата телевизионна водеща Натали Шиън? Какво общо можеха да имат помежду си Фицпатрик и Шиън? И двамата бяха либерали — това можеше ли да бъде от значение? Или убийствата бяха извършвани на случаен принцип и затова бе почти невъзможно да бъдат открити някакви общи закономерности? „Случаен“ бе противна дума, която все по-здраво се загнездваше в главата ми, докато разсъждавах над случая. „Случаен“ бе дума, която се ползваше с много лоша слава сред определени инспекторски кръгове. Случайните убийства почти винаги оставаха неразкрити.
Повечето от онези, които тайно наблюдаваха знаменитости, не убиваха своя дивеч, или поне не прибягваха незабавно до крайно насилие. Точно този факт ми късаше нервите по отношение на Джак и Джил. Колко време преди това са били обсебени от сенатор Фицпатрик и Натали Шиън? Как изобщо бяха избрали своите жертви? Дано изборът и убийствата не се основават на случаен принцип. Само това не!
Освен това бях заинтригуван от факта, че извършителите бяха двама и действаха задружно.
Току-що бях попаднал на зашеметяващ драстичен случай, в който двама приятели, мъже, бяха отвличали и убивали жени в продължение на повече от тринайсет години. Те си бяха сътрудничили, но в същото време се бяха състезавали един с друг. Психологическият принцип, на който се основаваше поведението им, бе известен като „принцип на близнаците“.
А Джак и Джил? Представляваха ли те отклонение от нормата? Бяха ли в любовни отношения? Или връзката им бе от друг характер? Беше ли сексуално обусловена? Това изглеждаше разумна възможност. Въпрос на надмощие? Една наистина перверзна игра, може би крайната сексуална фантазия? Бяха ли екип от съпруг и съпруга? Или убийци веселяци като Бони и Клайд?
Беше ли това начало на едно зловещо забавление? Веселба във Вашингтон, включваща поредица от убийства?
Щеше ли да се разпространи и другаде? Към други големи градове, естествено средоточие на знаменитости? Ню Йорк? Лос Анджелис? Париж? Лондон?
Излязох от асансьора на седмия етаж на хотел „Джеферсън“ и се озовах сред коридор от смаяни и объркани лица. Ако се съдеше по вида на местопрестъплението, трябваше здравата да побързам.
21.
Бях потънал в хаос от мисли и разсъждения относно убийствата, когато чух името си. Незабавно разпознах гласа и той извика усмивка на устните ми.
Обърнах се и видях Кайл Крейг от ФБР. Още един юнак, който безстрашно посичаше многоглави чудовища. Беше от Лексингтън, щата Масачузетс. Кайл не отговаряше на типичните представи за федерален агент. Беше честен човек, на когото винаги можеше да се разчита. Не излизаше лесно от кожата си и обикновено не робуваше на бюрокрацията. В миналото двамата с него бяхме работили по няколко много тежки случая. Той бе специалист по драстичните престъпления, белязани с изключително насилие или множествени убийства. Кайл бе експерт по онази противна и ужасна част, с която повечето федерални агенти не искаха да имат нищо общо. Освен това ми беше приятел.
— Насочили са цялата артилерия към този тук — каза Кайл, докато се здрависвахме във фоайето. Беше висок мъж, все още слаб. Запомнящи се черти и удивително черна коса, черна като въглен. Имаше дълъг ястребов нос, който изглеждаше достатъчно остър да кълве.
— Кои са тук засега, Кайл? — попитах. Не се съмнявах, че вече е огледал всичко. Той беше умен, наблюдателен и имаше добър нюх. Кайл освен това познаваше всички и знаеше мястото на всеки в по-общия план.
Кайл направи гримаса, все едно че току-що бе изсмукал особено кисел лимон.
— По-скоро кой, по дяволите, не е, Алекс! Инспектори от Управлението — собствените ти колеги ѝ приятели, федералните, разбира се. И да не ти се вярва, от отдела за наркотици също. Онзи със синия костюм е от ЦРУ. Личи си по подрязаните криле. Твоят близък приятел шеф Питман е вътре на посещение при прекрасния труп на Натали Шиън. Докато ние си приказваме, те са в будоара.