— Това е ужасно — рекох аз с лека усмивка. — Гротеска почти в твой стил.
Кайл посочи към затворената врата, която, предположих, бе на спалнята.
— Не мисля, че желаят да бъдат безпокоени. Според един слух, който плъзна из Куонтико, шефът на инспекторите Питман бил некрофил — отбеляза той с непроницаемо изражение.
— Престъпления без жертви — отвърнах.
— Какво ще кажеш за малко уважение към мъртвите? — рече Кайл, свеждайки нос към мен. — Дори и в смъртта си, сигурен съм, Натали Шиън ще намери начин да отблъсне твоя шеф на инспекторите.
Не бях учуден, че шефът лично е пристигнал в хотел „Джеферсън“. Този случай заплашваше да се превърне в най-голямата поредица от убийства в окръг Колумбия от години. И несъмнено щеше да стане именно така, ако Джак и Джил скоро нанесяха поредния си удар, както бяха обещали.
С неохота се разделих с Кайл и се насочих към затворената врата на спалнята. Открехнах я предпазливо, като че ли отгоре можеше да има сложено нещо, което да ми падне на главата.
Единственият и неповторим шеф на инспекторите Джордж Питман беше в спалнята с някакъв мъж в сив костюм. Вероятно човек от съдебната медицина. Те и двамата извърнаха погледи към мен. Питман дъвчеше незапалена пура „Бауза“. Той се намръщи и поклати глава, когато видя кой е. Само че нищо не можеше да направи. Бях разпределен за случая по специално нареждане на началника на полицията Клаузър. Нямаше никакво съмнение, че шефът не желаеше да се мяркам тук.
Той измърмори „покойният Алекс Крос“ към другия костюм. Толкова по въпроса за учтивите запознанства и безобидните шегички.
Двамата отново се обърнаха към прочутия труп на леглото. Шефът бе язвителен без всякаква видима причина. Аз обаче не се оставих да ме засегне особено. Такава бе обичайната делова обстановка в присъствието на този грубиян и глупак. Ама че тъпо копеле, пълен задник! Не прави нищо друго, освен да ти се мотае в краката!
Няколко пъти поех дълбоко въздух. После пристъпих към работа — сцената на убийството. Отидох до леглото и се впуснах в обичайната си дейност — събиране на първи впечатления.
Тясната лента, предназначена оскъдно да прикрива женски прелести, бе нанизана на главата на Натали Шиън, а коланът стягаше гърлото ѝ. Бикините покриваха носа, брадичката и устата. Широко отворените ѝ сини очи гледаха втренчено в тавана. Все още носеше черни копринени чорапи и син сутиен, който подхождаше на бикините.
Ето поредно доказателство за извратеност, но аз не му повярвах особено. Всичко бе твърде подредено и преднамерено. Защо биха искали от нас да подозираме наличието на перверзия? Това означаваше ли нещо? Бяха ли Джак и Джил обременени в сексуално отношение? Може би Джак беше импотентен? Трябваше да разберем дали някой е осъществил полов акт с жертвата.
Беше особено потискаща сцена на смърт. Натали Шиън бе мъртва от около осем часа по сведения на Кайл. Тя вече не беше красива, дори и не толкова отблизо. По ирония на съдбата бе отнесла в гроба своя най-сензационен материал. Тя познаваше Джак, и може би Джил.
Помнех я от предавания по телевизията и се чувствах така, все едно, че жертвата бе мой личен познат. Може би затова убийствата на знаменитости крият такова очарование. Хора като Натали Шиън виждаме почти всеки ден и започваме да ги имаме за свои познати. И смятаме, че водят изключително интересен живот. Дори смъртта им е интригуваща.
Вече виждах, че съществуват някои очевидни и драстични прилики с убийството на сенатор Фицпатрик. Преди всичко елементът на перверзен садизъм. Тя бе полугола. Освен това имаше вид на „екзекутирана“, точно както и сенаторът.
Известната новинарка бе получила един изстрел от упор в лявата страна на главата, която бе клюмнала, сякаш дългият ѝ врат бе счупен. Нищо чудно.
Беше ли това стилът на Джак и Джил? Организиран, резултатен и дяволски хладнокръвен. Перверзен по някаква известна само на тях причина. Или извратеността бе мнима? Сексуална мания или признак на импотентност? Какво ни говореше този модел? Каква информация ни поднасяше?
Започнах да оформям психологическия образ на убийците. Методът и стилът на действие за мен бяха по-важни от всякакви веществени доказателства. И двете убийства бяха грижливо планирани — изпълнението им беше методично, много добре построено и премерено — Джак и Джил играеха своята игра хладнокръвно и невъзмутимо. До този момент, доколкото знам, бяха действали безупречно. Единствената улика, оставена на местопрестъплението, бе съвсем преднамерена — писмото.