— Добре би било, Алекс — предупреди ме Джером. — Дебелият ми задник направо си измръзна.
— Вероятно всички сте чули за седемгодишното момче, което откриха в Гарфийлд Парк тази сутрин? — попитах инспекторите. — Върнън Уийтли?
Всички закимаха сериозно. Лошите вести за убийствата винаги се разпространяваха бързо.
— Е, аз доста мислих за тези убийства на деца. Пуснах всички улики, с които разполагаме, през базите данни на Програмата за анализ на насилствената престъпност и Научния екип за поведенчески изследвания. Нищо от резултатите не ни върши работа. В момента изготвят предварителен психопрофил. Надявам се да греша, но се опасявам, че в околността действа убиец с определен стил. Вероятно имаме работа със сериен убиец на деца. Почти съм убеден в това.
Ракийм Пауъл се приведе към мен.
— За колко тежък случай става въпрос, Алекс? — попита той.
Знаех какво целеше. Двамата с него преди няколко години бяхме работили над един доста заплетен случай.
— Мисля, че този вече се е разгорещил, Ракийм. Двете убийства са извършени в рамките на няколко дена. Проявено е значително насилие. Той изглежда обзет от ярост или най-малкото е почти на ръба на подобно състояние. Казвам той, макар че спокойно може да е и тя.
— Твърде жестоко насилие за жена — обади се Сампсън и се изкашля неловко. — Прекалено много кръв, смазани черепи, малки деца. — Той поклати глава. — Не ми се вярва да е жена…
— Склонен съм да се съглася — рекох, — но в днешно време човек никога не знае. Вижте Джил.
— Колко инспектори са включени в разследването? — попита Джером Търман през свити устни.
— Два екипа — съобщих им лошата новина. — Въпреки че само единият е с пълна заетост. Именно по тази причина исках да се срещнем. Шефът на инспекторите отхвърля всяка теория, според която убиецът на двете деца е един и същ. Все още официалната версия е, че убиецът на момиченцето е Емануел Перес.
— Тоя скапан тъпанар! — изръмжа гневно Джером Търман. — Това копеле е безполезно като цици на бивол.
Другите инспектори също започнаха да ругаят и негодуват. Бях очаквал негативна реакция на всички действия на шефа. И все пак не си позволих да тържествувам на дребно. Колкото и да се чувствах изкушен.
— Доколко си сигурен, че става въпрос за един и същ убиец, Алекс? — попита Ракийм. — Сам каза, че профилът е предварителен. Знам, че тази простотия изисква време.
Подсмръкнах на студа, после продължих.
— Второто дете, момченцето, отново е с жестоко смазано лице, Ракийм. Макар и само едната страна. Точно както беше и лицето на малкото момиче. Същата страна, дясната. Не откривам никакви съществени различия. Медицинската експертиза го потвърждава.
И последно, на този етап това е само предположение, смятам, че убиецът е начинаещ. Въпреки това — хитър и умен, обича да рискува. Ще допусне грешка. Мисля, че ако работим съвместно, можем скоро да го заловим. Нямаме право да губим време. Мисля, че можем да го спипаме!
Накрая се обади и Сампсън.
— Ти ли ще кажеш какво наистина става тук, Алекс, или искаш аз да го направя?
Усмихнах се на думите му, на раздразнението, с което ги изрече.
— Не, възнамерявах да оставя мръсната работа на теб.
— Както обикновено — отвърна той. — Ето какво още не ви е казал. Нека го измъкнем на дансинга. Действителната причина, поради която единият екип е прикрепен към тези убийства, е следната. Първо, извършени са в бедните квартали, а ние знаем, че цялата мръсотия се стича от всички краища на Вашингтон и накрая свършва тук. Второ, Джак и Джил поглъщат времето на всички в отдела. Бели, богати и известни личности стават жертва на жестоки убийства. Там на Капитолийския хълм се друсат от страх. Тъй че, естествено, всичко останало се зарязва. Две малки негърчета не значат кой знае какво, особено в рамките на по-голямата интрига, в голямата игра.
— Двамата със Сампсън от известно време работим по убийствата в училището — поех аз нишката, но просто малко намалих децибелите. — Извън официалното разследване. Трябва да извършим собствено наблюдение — добавих, тъй че всички да са наясно. — Сега имаме нужда от помощ. Това е убийство от първостепенна важност. За съжаление сега във Вашингтон има два случая от първостепенна важност.
— Аз си мисля само за единия — каза Ракийм Пауъл. — Познайте кой.
— Знаете, че можете да разчитате на Дебелака. — Джером Търман извиси своя пронизителен глас и размаха масивен юмрук във въздух. — С вас съм. Включвам се във вашата неведомост с всичките ѝ неизгоди и рискове за принудително преждевременно пенсиониране. Звучи страхотно.
— Моето момче ходи в същото училище, Алекс — каза Шон Мор. — Ще намеря време. Надявам се, че ще вместя някак Джак и Джил.