Русокосата жена от ЦРУ запали цигара. Спомних си името ѝ. Джийн Стърлинг. Тя издиша бледа струя дим. Чух я как измърмори: „по дяволите“. Пълно съвпадение със собствените ми емоции. Това бе най-лошата новина, която бяхме получили до този момент.
— Смятаме, че съществува реална възможност да бъде извършено покушение над президента или над госпожа Бърнс. А може и над двамата — каза Хамърман.
Думите му прозвучаха смразяващо. Озърнах се и мислено регистрирах застиналите тревожни физиономии.
— Взели сме, или по-точно непрекъснато взимаме всички възможни предохранителни мерки. Засега излизанията на президента извън Белия дом ще бъдат изключително ограничени. Той и госпожа Бърнс са информирани обстойно за тревожната ситуация. Приемат я добре. Те са изключително интелигентни, достойни за уважение личности. Няма да изпаднат в паника. Имате думата ми. Паниката и за двамата ще поема лично аз.
Нека се спра на някои факти, с които не разполагаме, относно така наречените Джак и Джил. На практика няколко хиляди души са определени да разследват случая, а до този момент знаем удивително малко. Следващия път Джак и Джил може да се насочат към Белия дом, а ние нямаме и най-малка представа защо. Нито кои биха могли да бъдат. Или пък какво, по дяволите, представлява това за тях.
Дон Хамърман огледа седналите около масата. Беше определено като наелектризиран. Друга дума, подходяща да го опише, която ми хрумна, бе надменен.
— Моля, не се притеснявайте да правите допълнения по всяка точка. Имате право да съобщавате всяка по-нова информация, с която може би разполагате — каза той с едва доловима ехидна усмивка.
Като се изключат няколкото въздишки, реакция не последва. Изглежда, никой не знаеше повече от мен. До този момент никой не бе попаднал на следа, която да си струва. Това бе най-страшното.
Съществуваше възможност президентът и първата дама да са крайната цел за Джак и Джил, или може би дори не крайната?
Джак и Джил на хълма се качиха. С каква цел, за Бога? Да унищожат всички проклети либерали? Да накажат грешниците? Беше ли президентът грешник в тяхното съзнание?
— Джей, искаш ли да добавиш нещо? — обърна се Хамърман към агент Грейър от Тайната служба.
Грейър кимна, стана, опря ръце на масата и се приведе напред. Изглеждаше леко пребледнял.
— Налице е изключително тежък проблем — заяви той. — Опасността е напълно реална, повярвайте ми. По-страшна от всичко, което съм виждал през време на службата си в Белия дом. Вижте, аз бях първият, който се озова в апартамента на сенатор Фицпатрик след неговото убийство. Отидох там, сам, в шест часа сутринта. Обадих се на полицията, същото се повтори в случаите с Натали Шиън и Майкъл Робинсън. Всеки път Джак и Джил уведомяват най-напред Тайната служба. И се свързват с нас тук, в Белия дом. Казаха ни, че тренират за главната фигура.
31.
В петък вечерта Джак и Джил отседнаха в скъп апартамент в „Четирите сезона“ — един от най-хубавите хотели на територията на Вашингтон. Никой не бе набелязан да умре в луксозния хотел. Във всеки случай поне те нямаха никого предвид. Всъщност убийците възнамеряваха да си почиват в събота и неделя, докато всички останали във Вашингтон и особено гениите от полицията се варяха в собствения си сос.
Каква невероятна наслада представляваше уикендът. Каква великолепна идея. Струващият шестстотин долара на вечер апартамент гледаше към един ъгъл на Джорджтаун и те не го напуснаха нито за миг. В петък вечерта дойде масажистка за двоен сеанс шиацу. В събота сутринта Сара си направи маска на лицето и маникюр. За събота вечерта от румсървиса им бе изпратен специален готвач и той им приготви блюдата в стаята. Освен това Сам бе поръчал при пристигането им да бъдат доставени четирийсет и осем бели рози. Раят бе отново в краката им. Те чувстваха, че го заслужават след онова, което бяха свършили до този момент.
— Всичко е тъй невероятно упадъчно! Една постмодернистична, дълбоко социално несправедлива вълшебна приказка — възкликна Сара. Тя бе в особено приповдигнато настроение. — Всеки миг ми доставя безкрайно удоволствие!