Имах чувството, че неусетно навлизаме в темата, която Джийн Стърлинг искаше да обсъдим. Може би това бе още една причина, поради която началникът на вътрешните работи на Управлението бе включен в спешния екип. Наемни убийци за армията и ЦРУ. Знаех, че съществуват и че някои от тях живеят в околността на Вашингтон. Знаех, освен това, че са регистрирани някъде, но не и в полицията на Вашингтон. Може би затова понякога ги наричаха „призраците“.
— По психологическите списания няма много материали за убийства — поясних аз на Джийн Стърлинг. — Преди няколко години един преподавател от Джорджтаунския университет, когото познавам, проведе интересно проучване. След обзор на периодиката той издири няколко хиляди за самоубийства, но за убийства бяха по-малко петдесет. Чел съм и няколко студентски разработки, писани в Куонтико. Няма много материал и за политически убийци. Поне доколкото знам. Предполагам, че е трудно да се намерят изследвани лица за интервю.
— Мога да ви осигуря информатор за събеседване — каза Джийн Стърлинг. — Мисля, че по някакъв начин това може да се окаже полезно за разследването.
— Накъде биете? — Внезапно у мен възникнаха куп въпроси. В главата ми зазвъняха познати предупредителни сигнали.
По лицето ѝ пробяга болезнено изражение. Пое си дъх много бавно и чак тогава заговори.
— Извършихме широко психологическо проучване на нашите ликвидационни агенти, Алекс. В армията също, както ме увериха. Аз лично се запознах с част от докладите.
Стомахът ми все повече се стягаше. Вратът и раменете — също. Но безспорно се радвах, че бях отделил време да посетя Лангли.
— Тъй като се занимавам с тази работа вече близо единайсет месеца, ми се наложи да отворя куп тъмни, тайни шкафове тук в Лангли и другаде. Само по случая Олдрич Еймс проведох над триста подробни интервюта. Можете да си представите какви прикрития сме използвали през всичките тези години. Всъщност едва ли. Аз лично не бих, макар че работя тук.
Все още не бях сигурен накъде биеше Джийн Стърлинг. Въпреки това тя бе успяла напълно да ангажира вниманието ми.
— Смятаме, че един от бившите ни наемни убийци може да е извън контрол. Всъщност сме убедени в това, Алекс. Ето защо ЦРУ участва в спешния екип. Не изключваме възможността Джак да е някой от нашите.
48.
Двамата с Джийн Стърлинг тръгнахме да се поразходим из околността. Главният инспектор на ЦРУ имаше ново комби, едно тъмносиньо волво, което тя караше като състезателна кола. Докато се носехме към Чеви Чейс — една от малките, изискани, прилежащи към Вашингтон общини, по радиото тихо звучеше Брамс. Предстоеше ми запознанство с един „призрак“. Професионален убиец. „Един от нашите.“
Противна история.
— Заговори и контразаговори, мошеничества и предателства, истински агенти, двойни агенти, фалшиви агенти, не беше ли нещо подобно определението на Чърчил за вашия бизнес?
Джийн Стърлинг се усмихна широко и едрите ѝ красиви зъби блеснаха неочаквано. Тя бе много сериозен човек, но имаше и живо чувство за хумор. Главният инспектор.
— Опитваме се да осъществим промени в сравнение с миналото както по отношение на възприемането, така и на реалността. Или Управлението ще направи това, или някой ще дръпне шалтера. Затова поканих ФБР и вашингтонската полиция да се включат — каза ми тя, докато успешно маневрираше с колата си под високите стари дървета. — ЦРУ вече не е „култ“, както бяхме наречени от няколко себични конгресмени. Променяме всичко. Бързо. Може би дори прекалено бързо.
— Вие не одобрявате ли това? — попитах я.
— Нищо подобно. То трябва да стане. Просто не ми допада целият театър. И освен това категорично съм против отразяването в медиите. Каква невероятна сбирщина от некадърници.
Бяхме прекосили околовръстното шосе и вече навлизахме в Чеви Чейс. Отивахме на среща с един човек на име Андрю Клаук. Клаук бе някогашен наемен убиец за ЦРУ, от така наречения елит на убийците, от „призраците“.
Джийн Стърлинг продължаваше да говори така, както шофираше — бързо и без всякакво усилие. Изглежда, по този начин правеше всичко. Много интелигентна и впечатляваща. Предполагам, че ѝ се налагаше да бъде такава. Завеждащият вътрешните дела в ЦРУ трябваше да се отличава с изключителна взискателност.
— И какво сте чували за нас, Алекс? — попита ме тя накрая. — Каква е клюката? Разузнаването?
— Дон Хамърман казва, че сте праволинейна и принципна, а в момента Управлението се нуждае именно от това. Той смята, че Олдрич Еймс е нанесъл повече поражения на ЦРУ, отколкото ни е известно. Освен това е на мнение, че Указът за края на студената война е американска трагедия. Казва, че тук в Лангли ви наричат „Чистата Джийн“. Собствените ви хора. Той е голям ваш почитател.