— За какво, по дяволите, е всичко това? — възкликна гневно Хамърман, щом ме видя. Изчаквах да видя каква му е захапката. Всъщност бях виждал и по-страшни.
— Ако държите, ще изчакам до утре. Но моят инстинкт ми подсказва да не го правя — обясних му с тих, но категоричен глас.
— Кажете ни какво възнамерявате да разговаряте с него — обади се Джеймс Дауд. — И тогава ще решим.
— Опасявам се, че това е предназначено да бъде чуто единствено от президента. Необходимо ми е да разговарям с него насаме, точно както направихме, когато се запознахме.
Хамърман избухна.
— Боже Господи, вие сте един арогантен кучи син! Преди всичко ние сме онези, които ви пускат тук.
— Тогава вие сте и виновните, предполагам. Казах ви, че съм тук, за да водя разследване по убийство и че някои от методите ми няма да ви харесат. Казах същото и на президента.
Хамърман се отдалечи разгневен, но се върна след броени минути.
— Той ще ви приеме на третия етаж. Не трябва да отнемате повече от няколко минути от времето му. Само няколко минути и толкова.
— Ще видим какво ще каже президентът по този въпрос.
62.
Двамата се срещнахме в солариума на третия етаж. Помещението бе едно от любимите на Рейгън. Зад прозорците сияеха светлините на Вашингтон. Почувствах се като герой от „Цялото президентско войнство“.
— Добър вечер, Алекс. Искали сте да ме видите — каза президентът с достатъчно спокоен и ведър тон. Естествено, нямах начин да преценя действителните му чувства. Беше облечен спортно в костюм в защитен цвят и синя риза.
— Извинявам се за късното посещение — започнах аз. Президентът вдигна ръка, за да прекрати по-нататъшните ми извинения.
— Алекс, вие сте тук, защото искахме от вас да свършите точно онова, което правите. Решихме, че не е по силите на никой вътрешен. Кажете сега какво имате предвид? Как мога да ви помогна?
Малко си отдъхнах. Как би могъл президентът да ми помогне? Това бе въпрос, който повечето от нас винаги са мечтали да чуят.
— Цял ден разсъждавам за сутрешното телефонно обаждане и за убийствата в Маклийн. Господин президент, мисля, че не разполагаме с много време. Джак и Джил съвсем ясно ни дават да го разберем. Те стават все по-нетърпеливи и необуздани; излагат се на все повече рискове. Освен това изпитват психологическа потребност да ни го навират в лицето всеки път, когато им се удаде възможност за това.
— Нима просто ласкаят собственото си его, Алекс?
— Възможно е, но вероятно се стремят да ограничат вашата власт. Господин президент, исках да ви видя насаме, защото онова, което трябва да ви кажа, е строго поверително. Както знаете, от известно време проверявам всички, които работят в Белия дом. Ползвам се със съдействието на Тайната служба и това на Дон Хамърман.
Президентът се усмихна.
— Особено на Дон!
— По свой начин той също ми оказва помощ. И все пак кучето-пазач си е куче-пазач. Въз основа на установените данни засега сме поставили трима членове от настоящия персонал под наблюдението на Тайната служба. Предпочитаме да ги наблюдаваме, вместо да ги уволним направо. Те са прибавени към седемдесетте и шестима други, намиращи се в момента под наблюдение из Вашингтон.
— Тайната служба винаги има набелязани няколко потенциални заплахи към президента, които държи под око — отвърна Томас Бърнс.
— Да, сър. В момента точно вземаме предохранителни мерки. Нямам особено големи надежди за тримата служители. Те всички са мъже. Смятах, че по някакъв начин бихме могли да открием Джил. Но не можахме.
Погледът на президента потъмня.
— Бих искал да се запозная с Джил и да разговарям лично с нея. Много бих искал.
Аз кимнах. Следваше действително тежката част от нашия малък разговор.
— Трябва да засегна един наистина труден въпрос, сър. Налага се да разговаряме за някои от другите хора около вас, за онези, които са най-близко.
Както седеше на стола си, Томас Бърнс се приведе напред. Видях, че това изобщо не му се хареса.
— Господин президент, ние имаме основание да подозираме, че някой, който има достъп до Белия дом, или може би с власт и влияние тук, може да е замесен във всичко това. Без съмнение Джак и Джил се озовават на най-високи места с изключителна лекота. Хората около вас трябва да бъдат проверени, и то щателно.
И двамата внезапно замълчахме. Почти си представях как Дон Хамърман чака отвън, дъвчейки копринената си връзка.
Наруших неловкото мълчание.
— Зная, че говорим за неща, които бихте предпочели да не чувате — казах. Президентът въздъхна.