Икономът — взех го за такъв и такъв се оказа — изглеждаше съвсем на място на околния фон. Като нищо можеше да са го избрали заради външността му: висок и с добро телосложение, гладко обръснат, с полагащия се бретон бяла коса. Удостои ме с поклон и с уклончиво вежлив питащ поглед.
Казах:
— Барон Владимир Мерс, дошъл да види негово благородие.
— Имате ли картичка, милорд?
— Нямам.
Лицето му не издаде нищо.
— Бих ли могъл да предам на негово благородие естеството на визитата ви?
— Дай му това. — Извадих копринения пакет и му го връчих.
— Да, милорд. — Поклони се и влезе.
След десет минути се върна с пакета. Печатът беше счупен. Взех си го с лек поклон и го прибрах в наметалото, без да го поглеждам.
Икономът се покашля и рече:
— Графът ще ви приеме веднага.
7.
ЛЕФИТ: О, колко мило. Тук? Какво да облека? Олеле.
Изобщо не знам как да говоря с благородници.
БОРААН: Скъпа, ти си благородничка.
ЛЕФИТ (разсеяно): Да. Точно затова се отказах да си говоря сама.
Обърна се и ме поведе. Последвах го, като грижливо задържах самодоволната усмивка на устните си.
Интериорът създаваше впечатлението за някак сдържано разточителство — широки и високи коридори, зали с отрупани с картини стени, портрети на предци, мисля, внушителни и същевременно изящни мебели, без да са безвкусни. Одобрих неволно донякъде. Видях още четирима войници при преминаването. Изглеждаха съсредоточени в това да не бъдат отегчени. Приличаха на другите, но без метални шапки. Можех само да се надявам, за тяхно добро, че щом се махна от погледа им, ще се облегнат на стената и ще могат да се почешат.
Икономът ме поведе нагоре по вито стълбище, покрито с бяла пътека и с високо лъскаво жълто-кафяво перило отстрани. В дъното на вестибюла горе стояха други двама стражи. Спогледаха се с иконома, след което много бързо кръстосаха високите неща, дето приличаха на брадви, и преградиха вратата. При внезапното им движение Роуца почти подскочи от рамото ми, а Лойош също беше доста шашнат. Както и аз, впрочем. Преди да успея да се учудя, стражите изтропаха с крака на място, вдигнаха си секирите вертикално и освободиха пътя.
В същото време икономът пристъпи напред и каза… как да ви кажа какво каза? Беше глупаво и римувано и е трудно да се преведе така, че да се усети добре. Най-близкото, до което мога да стигна, е: „Барон Владимир Мерс най-коленопреклонно моли милорд графът да го приеме“, но беше по-дълго от това и дори още по-тъпо. На фенарийски всичко се римува, тъй че може да е било случайно, че и това беше в рима, но не мисля. Ако не бях толкова изненадан, сигурно щях да се изсмея на глас.
Графът беше в стаята, която, не се съмнявам, наричаше своето „студио“. Беше стар, стар, много стар. Едър мъж, макар да изглеждаше някак съсухрен, седнал в креслото си. Ръцете му, скръстени на бюрото пред него, бяха набръчкани и набраздени от изпъкнали вени. Очите му бяха кротки, а по носа му изпъкваха още вени. Косата и гъстите му мустаци бяха стоманеносиви. Кожата му беше смугла — като моята — но имаше някак нездрав вид. Носеше червена мантия върху нещо, което приличаше на синьо кадифе, което го правеше да изглежда по-едър и по-болнав; по мантията имаше някакво засукано везмо за украса. Най-вероятно изреждаше родословното му дърво или нещо такова.
Това бе първата ми среща с благородническата класа на отечеството ми. Бях силно невпечатлен.
Гласът му обаче бе силен.
— Барон Мерс — каза той. — Извинете ме, че не ставам.
— Милорд графе — отвърнах с дълбок поклон. — Благодаря ви от името на нейно величество, че ме приемате.
— Моля, седнете. Вино? Бренди?
— Вино би било чудесно.
Той дрънна звънчето на писалището си. Икономът влезе и графът му каза да донесе чаша вино и нещо, което нарече барпарлот. Икономът излезе и се върна толкова бързо, че заподозрях, че е приготвил пиенето предварително.
— Е — каза графът, докато вдигаше чашата си, а аз вдигнах моята. — Вярвам, че императрицата желае хартия?
Почти го бях очаквал, но все пак обичам, когато ти го поднесат на тепсия; графът току-що бе свършил деветдесет процента от работата ми. Аз свърших останалото: кимнах.
— Несъмнено желаете да видите производствените цехове?