Което всъщност беше отговорът, нали? Някой се опитваше да върже много хора. И ако се съдеше по тази жена, номерът вървеше.
В такъв случай, защо? В чий интерес беше да се вярва, че съществува група хора с такава сила? Някой доста се беше потрудил, за да пробута такава опашата лъжа, и за това трябваше да има причина.
И роднините ми се бяха оказали жертва на тази голяма лъжа. Поне тези, които не се бяха махнали…
— Чакай. Каза, че са напуснали, преди да се родиш?
Тя кимна.
— Мислех, че са напуснали само преди десетина-петнайсет години.
— А, онези ли? Не мисля, че бяха вещери. Просто напуснаха, защото, ами, защото не е лесно да носиш фамилията Мерс тук. Мисля, че отидоха в Града. Не бях аз! — изхлипа изведнъж, отново уплашена. — Искам да кажа, нищо лошо не съм им направила, нито съм казала нещо за тях. Другите бяха.
— А онези, които са били вещери?
— Напуснали са страната. Някои казват, че били отишли на запад да продадат душите си на елфите.
Мда, интересна формулировка.
— А тези, дето ги убиха… кой го направи?
— Не знам! — Прозвуча на ръба на паниката.
— Не те обвинявам. Но все трябва да имаш някаква идея, някакво предположение. Чула си за това, значи не може да не си си помислила кой може да е.
Тя поклати глава.
Имаше ли някакъв начин да измъкна повече информация от нея? Вероятно не. Можех да изчакам един час, за да се успокои, и тя пак нямаше да поиска да назове някого. А ако приложех натиск, щеше да е много по-склонна да излъже, вместо да посочи с пръст някой, който го заслужава. Това все пак можеше да е полезна информация обаче. Бях в настроение да приложа натиск дори само заради удовлетворението да видя как някой се поти. Но трябваше да свърша нещо и щях да получа по-голямо удоволствие от натиска, ако го приложа върху подходящото лице.
Което ме върна към момента, че тази жена като нищо можеше да знае кое е това лице, стига само да можех да намеря начин да я убедя да ми го каже. Без да хабя цялата нощ за това. Проклятие.
— Ще ме убиеш ли?
Осъзнах, че от доста време стоя, без да предприемам нищо.
— Не. Вещерското сборище къде се събира?
— Източно от града, в горите. Не знам точно. Отиваме на едно място до потока, после ни връзват очите и ни взимат един по един.
Сигурно. Че как иначе?
— Добре. Приключих с теб. Можеш спокойно да кажеш, на когото си щеш за визитата ми и за въпросите, които ти зададох. Не се съмнявам, че някой ще се ядоса и някои хора ще ме подгонят. Когато го направят, ще ги убия. После ще се върна и ще убия теб. Ако смяташ, че това е добър аргумент да си държиш устата затворена, вероятно си права, но си зависи от теб. Във всеки случай бих те посъветвал да не напускаш къщата, нито да издаваш звук най-малко за около час, но това също си зависи от теб. Междувременно, лека нощ.
Прибрах ножа. Мъжът на пода хъркаше. Сериозно помислих на излизане да го сритам, но се отказах. Мушнах се през вратата и отново бях навън, в осеяната със звезди нощ на Фенарио.
„Е, Лойош?“
„Какво «е», шефе? Ако ще призоваваш демон, аз съм пас“.
„Мда, и аз не съм много навит. Но пък имаме информация. Трябва да я обмисля. Ако изобщо е важна. Лойош, Сетра не каза ли веднъж нещо за лъжа, която е временна? Как точно се изрази?“
„Не помня. Но, шефе, не мисля, че лъжата ти е проблемът“.
„И вероятно си прав. Просто поредното нещо за добавяне в списъка. Доста дълъг списък взе да става, Лойош. Но ще намеря името, което трябва да стои най-отгоре в него“.
„Тук наляво. Ето, онази светлина вдясно от теб е ханът“.
Прибрах се благополучно. Наложи се да потропам на вратата, за да убедя съдържателя да ме пусне. Можех и сам да си отключа и да махна резето, но не държах да се разбере, че мога да го правя. Той отвори и ме изгледа ядосано. Отвърнах му с топла усмивка, минах покрай него, качих се в стаята си, смъкнах си горните дрехи и се проснах на леглото. Последното, което помня, бяха Лойош и Роуца, кацнали един до друг на стола и увили вратовете си един в друг. Болезнено ми напомни за нещо, но заспах, преди да си спомня какво е.
9.
БОРААН: Нищо не е объркващо, щом фактите са събрани и верните заключения извлечени.
ЛЕФИТ: Глупости, скъпи. Всички факти и заключения за една объркваща ситуация просто потвърждават объркването.