— Познаваш ли един светлокос луничав чужденец на име Дани?
Тя кимна.
— Бил е тук няколко пъти.
— Вярваш ли му?
Жената се намръщи. Имах чувството, че е от онези хора, които вярват на всеки и не разбират защо човек не бива да го прави.
— Не ви разбирам.
Усмихнах се.
— Той ми направи едно делово предложение и се чудя дали е от хората, на които може да се разчита, че държат на уговореното.
Въпросът, изглежда, я разстрои, сякаш не искаше и да си помисли, че отговорът може да е „не“.
— Боя се, че не го познавам много добре.
— Какво си чувала?
— Какво да съм чувала?
— Клюка някаква? Слухове?
Тя се смути още повече.
— Не знам дали е добре да казвам нещо.
— Ще го приема за добрина.
— Не е хубаво да се разнасят клюки.
— Този път ще е.
Изгледа ме мълчаливо и тъмнокафявите й очи се присвиха притеснено. Най-сетне заговори.
— Ами… според някои работел за негово благородие графа.
Имах чувството, че това само по себе си не е непременно нещо, за което би говорила с неохота пред някого, тъй че просто кимнах и изчаках.
— Ами, някои казват, че… знаете, че графът вече е стар човек…
Кимнах, след като не само бях чул, но го бях и видял.
— Ами, той… — Покашля се и забелязах, че се изчервява. Изведнъж се почувствах убеден, че каквото и да предстои да чуя, няма изобщо да ме интересува.
— Ами, не казвам, че има нещо лошо, нали, но разправят, че му водели момичета, нали разбирате. И Дани, казват, че той му ги намирал.
Приключи бързо, силно изчервена, но се зарадвах, като разбрах, че инстинктите ми все още са непокътнати. Вложих цялото си усилие, всичките си сили, цялата си воля, закалена в пламъците на смърт и злодеяния… и не се разсмях.
— Благодаря ти — казах. — Това е от огромна важност за мен и ти наистина ми направи голяма добрина. Уверявам те, никой няма да го чуе от мен.
Тя кимна и се върна при тезгяха.
— Обаче, добра стопанке…
— Милорд? — попита тя разтревожено.
Вдигнах чашата си.
— О! — Изчерви се още повече, доколкото беше възможно, и бързо ми я напълни. — Това е от мен — добави с глуповата усмивка.
— Благодаря — отвърнах и й подадох монета. — Приеми го като бакшиш тогава.
Взе я с благодарност и си намери някаква работа в задната стая, докато се съвземе от притеснението.
„Адски добре е, че съм толкова опитен в разследванията, Лойош. Някой друг изобщо нямаше да разкрие тази съдбоносно важна информация“.
„Казваш го само защото ако не го кажеш, ще го кажа аз, нали, шефе?“
„Виждаш ли? И ти имаш данни да станеш опитен следовател“.
Ако можете да си представите психичния еквивалент на звука, който издава кон, когато издиша шумно през ноздрите си, точно това получих в момента.
Пиех си виното и мислех за много неща, нито едно, от които не беше свързано с любовния живот на графа. По някое време се запътих обратно към „Шапката“, говорих с конярчето и казах, че искам Марси да е на разположение утре. Съгласи се Марси да е готова и почти ми се стори, че забелязах в очите му нещо като насмешлив блясък. Ако бях сигурен, щях да го намразя. Не че се подиграва на мен, а че косвено обижда Марси, това чудесно, направо прекрасно животно.
„Е, това ли е, шефе? Това ли е всичко, което ще направим?“
„Отворен съм за предложения“.
Той измърмори нещо.
Намерих друг търговец, този път книжар, с надеждата да си намеря нещо, с което да убия времето до утре следобед. Бях оставил всичките си книги при Коути. Липсваха ми. Липсваше ми това да седим с нея и да четем; да слушам кикота й, докато задоволява слабостта си към фриволната поезия; да си четем пасажи един на друг.
Нямаха нищо добро, тъй че излязох и обикалях из града, после се върнах в „Мишката“ и си легнах. Вече бях почти седмица в Бурз, центъра за производство на хартия във Фенарио, ако не и в света. Бях дошъл тук, за да намеря роднините си, и в буквален смисъл ги бях намерил наистина.
На сутринта мислите ми не бяха особено весели. Но все пак ми хареса частта с донасянето на гореща вода и кафе в стаята ми, щом дръпна звънчето. Реших, че бих могъл да свикна с това. Зачудих се защо с Коути така и не си бяхме наели слуга. Можехме да си позволим и от време на време деликатно бях поставял въпроса. Опитах се да си спомня реакцията й в тези случаи и как темата бе изтласквана настрана, но не можах.