— А защо трябва да си отидете? — попита той изведнъж.
— Как защо? Нима сам вие не ми казахте защо?
— Каква причина ви изтъкнах?
— Причината е мис Инграм, благородната и красива жена — вашата съпруга!
— Моята съпруга? Каква съпруга? Аз нямам съпруга!
— Но ще имате.
— Да… Ще имам!… Ще имам! — Той стисна зъби.
— Значи, трябва да си отида… вие сам казахте това.
— Не; ще останете тук! Кълна се, че ще останете!
— А аз ви казвам, че ще си отида! — възразих почти грубо аз. — Нима мислите, че ще мога да търпя положение, при което няма да знача нищо за вас! Нима мислите, че съм автомат, безчувствена машина и мога да живея дори след като изтръгнете от устата ми насъщния ми хляб и ме лишите от глътката живителна вода? Нима мислите, че щом съм бедна, с обикновен произход, скромна и дребна на ръст, нямам душа и сърце? Грешите! И аз като вас имам душа, имам и сърце! Ако бог ми бе дал малко красота и повече богатство, и аз щях да ви причиня страдание, ако бяхте решили да се разделите с мен, както на мен ми е трудно да се разделя с вас. Говоря ви сега, презряла установените порядки, условностите и дори отхвърлила всичко земно; всъщност духът ми говори с вашия дух, сякаш вече сме прекрачили гроба и сме застанали пред божия престол, равни един на друг — каквито сме всъщност.
— Каквито сме всъщност — повтори мистър Рочестър. — Да — добави той, като обви ръце около мен, притисна ме до гърдите си и впи устни в моите, — да, Джейн!
— Да, така е, сър — подех аз, — и все пак не е така; вие сте женен човек или все едно, че сте женен и че сте се свързали с недостойна за вас жена, към която не изпитвате симпатии и която, уверена съм, не обичате истински, защото съм виждала как й се подигравате. Аз бих презряла такъв съюз. Ето защо съм по-добра от вас… Пуснете ме!
— Къде, Джейн? В Ирландия ли?
— Да… В Ирландия. Казах ви всичко и сега мога да отида, където си искам.
— По-спокойно, Джейн; не се дърпайте като обезумяла от страх птичка, която, мъчейки се да се изскубне, губи своите перца.
— Аз не съм птичка и никакви мрежи не могат да ме задържат; аз съм свободно човешко същество с независима воля, която сега изисква да ви напусна.
Направих още едно усилие, изтръгнах се от обятията му и застанах пред него.
— И вашата воля ще реши вашата съдба — каза той. — Предлагам ви ръката си, сърцето си и богатството си.
— Вие играете някакъв фарс, на който само мога да се смея.
— Моля ви да ми станете другарка в живота — да бъдете част от мен, неразделна от мен в живота.
— Вие вече сте направили избора си и трябва да се придържате към него.
— Джейн, помълчете за миг, много сте развълнувана. Аз също ще помълча.
По алеята с лавровите дървета се понесе лъх на вятър и зашумоля в клоните на кестена. Вятърът отмина далеч, далеч — много далеч — и стихна. Единствените звуци, които нарушаваха нощната тишина, бяха славеевите трели. Като се заслушах в тях, аз отново заплаках. Мистър Рочестър седеше мълчалив, гледайки ме с нежен и сериозен поглед. След известна пауза той заговори:
— Елате при мен, Джейн, и нека се обясним и се помъчим да се разберем.
— Никога не ще дойда при вас. Вече съм откъсната от вас, не мога да се върна.
— Но, Джейн, викам ви като своя жена; само за вас съм имал намерение да се женя.
Аз мълчах. Мислех, че той ми се присмива.
— Елате, Джейн, елате при мен.
— Между нас стои вашата съпруга.
Мистър Рочестър стана и с една крачка се изправи до мен.
— Ето моята съпруга — каза той, като отново ме привлече към себе си. — Ето равното на мен същество, ето подходящата за мене партия. Джейн, искате ли да се омъжите за мен?
Аз все още не отговарях нищо и отново се изтръгнах от обятията му. Все още не можех да му повярвам.
— Съмнявате ли се в мене, Джейн?
— Да.
— Не ми ли вярвате?
— Никак.
— Значи, аз според вас съм лъжец? — разпали се той. — Малки скептико, ще намеря начин да ви убедя. Каква любов мога да изпитвам аз към мис Инграм? Никаква, и вие добре го знаете. А тя нима ме обича? Никак. И си направих труда да го докажа: пръснах слух, че състоянието ми не съставлява и една трета от предполагаемото, и след това се явих при нея, за да видя как ще реагира. И тя, и майка й ме посрещнаха хладно. Не искам, не мога да се оженя за мис Инграм. А вас, странното, бих казал дори неземно същество, обичам повече от всичко. Вас — бедната и скромната, вас — дребното, съвсем обикновено момиче, както сама се наричате, вас аз моля да се омъжите за мен.