Продължавайки да ме държи здраво за ръката, той излезе от черквата. Тримата мъже ни последваха. До вратата на имението бе спряла каретата.
— Карай обратно в конюшнята, Джон — каза мистър Рочестър хладно. — Днес никъде няма да вървим.
Като ни видяха, мисис Феърфакс, Адел, Софи и Лия се втурнаха насреща ни да ни поздравят.
— Махайте се всички! — извика господарят. — Не ми трябват вашите поздравления! Кому са нужни те? Поне не на мен! Закъснели сте с петнадесет години!
Той премина напред и започна да се изкачва по стълбите, като все още ме държеше за ръка и правеше знаци на мъжете да го последват, което те сториха. Изкачихме първите стълби, минахме по коридора и се качихме на третия етаж. Мистър Рочестър отключи малката черна врата и ние влязохме в стаята с тъканата материя по стените, с огромното легло и шкафа с образите на апостолите.
— Ти знаеш тази стая, Мейсън — каза нашият водач. — Тук тя те изпохапа и извади нож да те убива.
Той повдигна тъканата материя, под която беше втората врата; отвори и тази врата. Пред нас се появи стая без прозорци; в камината, оградена със здрава висока решетка, гореше огън, а на тавана висеше на верига запалена лампа. Край огъня се бе навела Грейс Пул и готвеше нещо в една тенджера.
В отдалечения тъмен ъгъл на стаята нещо тичаше напред-назад. Отначало бе трудно да се разбере дали това е човек или животно. То тичаше на четири крака, ръмжеше и фучеше като някакъв див звяр. Но то бе облечено с дрехи; черна прошарена коса закриваше главата и лицето му като сплъстена грива.
— Добро утро, мисис Пул! — каза мистър Рочестър. — Как сте и как е днес вашата болна?
— Горе-долу, сър, благодаря! — отвърна Грейс, като вдигна внимателно врящата тенджера на полицата. — Много е неспокойна, но не буйствува.
Див вик опроверга думите й. Облечената в женска рокля хиена се изправи на крака и застана в целия си ръст.
— О, сър, тя ви видя! — възкликна Грейс. — По-добре да се махнете оттук!
— Само за малко, Грейс. Дайте ми възможност да остана малко.
— Обаче по-внимателно, сър! За бога, бъдете внимателен!
Лудата залая. Тя отметна от лицето си сплъстените си коси и с диви очи изгледа всички. Аз веднага познах това синьо-червено лице, тези подпухнали черти. Мисис Пул пристъпи напред.
— Не ми пречете — рече мистър Рочестър, като я отстрани. — Надявам се, че няма нож, и освен това съм нащрек.
— Никога не можеш да знаеш какво има у нея, сър, тя е много хитра. Може да надхитри, когото пожелае.
— По-добре да се махнем оттук — прошепна Мейсън.
— Върви по дяволите! — извика зет му.
— Пазете се! — викна Грейс.
Тримата мъже едновременно отскочиха назад. Мистър Рочестър ме тласна зад себе си. Лудата скочи, сграбчи го яростно за гърлото и впи зъби в бузата му. Завърза се борба. Тя беше много едра, почти колкото мъжа си, но доста по-пълна. В завързалата се схватка тя показа, че има мъжка сила и едва не удуши мистър Рочестър въпреки атлетическото му телосложение. Той би могъл да се справи с нея само с един умел удар, но не искаше да вдига на нея ръка, само се бранеше. Накрая успя да я хване за ръцете и Грейс Пул му даде въже; той върза ръцете на лудата зад гърба й, а с друго въже я завърза за един стол. Всичко това бе съпроводено с бесния вой на лудата, която правеше отчаяни опити да се освободи. После мистър Рочестър се обърна към наблюдаващите всичко това и ги погледна с усмивка, пълна с горчивина и отчаяние.
— Ето жена ми! — каза той. — Това са единствените съпружески прегръдки, на които имам удоволствието да се радвам в свободното си време! А ето тази, която мечтаех да нарека моя! — Той сложи ръка на рамото ми. — Това младо момиче, което стои така сериозно и спокойно до самия праг на ада, наблюдавайки с пълно самообладание постъпките на този демон. Наистина не е ли то приятно ястие след тази дяволска порция? Уд и Бригз, вижте какъв контраст! Сравнете тези чисти очи и ей онези, налети с кръв, това лице с онази маска, тази стройна снага с онази грамада плът и след това ме съдете: вие, свещеникът, и вие, представителят на закона. И помнете, че както съдите вие, така ще съдят и вас. А сега се махайте оттук — трябва да заключа своето съкровище.