— И какво, сър? — попитах аз, когато той млъкна. — Какво направихте, когато я доведохте тук? Къде заминахте?
— Какво направих ли, Джейн? Превърнах се в блуждаещ огън. Къде съм заминал? Почнах да скитам като неспокоен дух. Пропътувах цяла Европа, видях много страни. Бях изпълнен с желание да намеря добра, разумна жена, която бих могъл да обикна — пълната противоположност на тази фурия, която бях оставил в Торнфийлд.
— Но нали не е било възможно да се ожените, сър?
— Реших, че е възможно, и бях твърдо убеден, че не само мога, но и съм длъжен. Отначало не исках никого да измамвам така, както измамих теб. Имах намерение да разкажа на любимата жена цялата си история и честно да спечеля любовта й. И ми се струваше толкова естествено да ме смятат за свободен човек, който може да обича и да бъде обичан, щото никога не се съмнявах, че ще срещна жена, способна да разбере тези неща и да приеме любовта ми въпреки проклятието, легнало върху мен.
— И какво се случи, сър?
— Когато започваш да ме разпитваш, Джейн, не мога да не се усмихна. Ти разтваряш широко очи като нетърпелива птичка и правиш час по час неспокойни движения, сякаш ти се струва, че изразеният с думи отговор не достига достатъчно бързо до теб, и ти се иска да го прочетеш направо от сърцето на този, който говори. Но преди да продължа, кажи какво искаш да кажеш с това: „И какво се случи, сър?“ Ти много често произнасяш тази късичка фраза и много често тя ме е теглила все напред и напред сред лабиринта на безкрайните разговори. Не зная защо тя ми действува така.
— Искам да кажа какво направихте след това. Как постъпихте. Какъв бе резултатът?
— Точно така. А какво би искала да знаеш в този случай?
— Дали успяхте да срещнете жена по вкуса ви. Предложили ли сте й да се омъжи за вас и какво ви е отговорила тя.
— Мога да ти отвърна само на въпроса дали съм намерил жена по вкуса си и дали съм й предложил да се омъжи за мен, но онова, което тя ще ми отговори, е все още забулено с мъглата на бъдещето. Цели десет години се скитах, живеех ту в една столица, ту в друга: в Петербург, по-дълго в Париж, за кратко време в Рим, Неапол и Флоренция. Имах много пари, произхождах от знатна фамилия и затова можех сам да си избирам компанията. Притежавайки достъп във всички кръгове на обществото, аз търсех идеалната жена сред английските благороднички, френските контеси, италианските синьори и немските графини, но не можех да я намеря. Понякога за миг в погледа, в тона, във външността на някоя жена ми се струваше, че откривам моя идеал; но много скоро оставах разочарован. Не мисли, че съм търсил съвършена душа или тяло. Жадувах само да срещна жена, с която да се разбирам, търсех противоположност на креолката, но напразно. Не срещнах нито една, на която, дори да бях свободен — помнейки получения суров урок, — бих предложил да се омъжи за мен. Разочарованието ме доведе до безразсъдство. Почнах да търся развлечения, макар никога да не ги довеждах до разврат: всякакви разгулни постъпки са ми били винаги противни. Те ми напомнят за буйствата на моята антилска Месалина. Неизкоренимото отвращение и към нея, и към всичко, което ми напомняше за нея, ми слагаше юзда дори в удоволствията. Всяко веселие, преминаващо в разгул, ми се струваше, че ме приближава до нея и пороците й и аз го избягвах.
И все пак не можех да живея самотен. Започнах да си намирам любовници. Първия път се спрях на Селин Варан — още един епизод, при мисълта за който ме обзема презрение към самия мен. Ти вече знаеш що за личност е тя и как завърши връзката ми с нея. Тя имаше две приемнички: италианката Джачинта и немкинята Клара. И двете минаваха за големи хубавици. Но какво намерих в тази хубост след известно време? Джачинта беше груба и жестока — омръзна ми след три месеца. Клара беше честна и кротка, но в същото време — ограничена и тъпа еснафка, която никак не ми подхождаше. Аз с удоволствие й отделих достатъчна сума, за да започне някаква почтена работа! за да мога честно да се разделя с нея. Но, Джейн, аз виждам по лицето ти, че всичко това не ти харесва особено. Ти ме смяташ за безчувствен и безнравствен негодник. Така ли?