— Слушай, Даяна — каза едната от девойките, откъсвайки се от своето занимание, — Франц и старият Даниел са заедно една нощ и Франц разказва на стареца съня, от който се е събудил ужасен — слушай! — И тя прочете с тих глас нещо, от което не разбрах нито една дума, тъй като то беше на непознат за мен език — нито френски, нито латински. Не знаех дали това не е гръцки или немски.
— Какъв силен пасаж — рече тя, като го прочете. — Просто съм във възторг.
Другата, вдигайки глава и поглеждайки към огъня, повтори току-що прочетения от сестра й откъс. По-късно аз се запознах с книгата и езика, на който бе написана, затова ще цитирам сега този пасаж, макар че, когато го чух за пръв път, той прозвуча за мен като звънтене на метал, лишен от какъвто и да е смисъл.
— Da trat hervor Einer, anzusehen wie die Sternennacht. (Тогава един, който приличаше на звездна нощ, излезе напред.) Прекрасно! Прекрасно! — възкликна тя и дълбоките й черни очи заблестяха. — Виждаш ли как превъзходно е изобразен мрачният и могъщ архангел. Тази фраза струва повече от стотици високопарни страници. Ich wäge die Gedanken in der Schale meines Zornes und die Werke mit dem Gewichte meines Grimms. (Претеглям мисълта на блюдото на гнева си и отмервам нещата с количеството на моя гняв.) Много ми харесва!
И двете отново млъкнаха.
— А има ли на света страна, където говорят така? — попита възрастната жена, като вдигна глава от чорапа си.
— Да, Хана… Тази страна е много по-голяма от Англия и там говорят точно така.
— Кой ги знае тогава как се разбират помежду си; ами ако някоя от вас отиде там, ще ги разбере ли какво говорят?
— Ние сигурно бихме разбрали нещичко, но не всичко, защото не сме толкова учени, колкото мислите вие, Хана. Ние не говорим немски и не можем да четем без речник.
— А каква е ползата от това?
— Готвим се да станем някога учителки по този език или да преподаваме поне основите му, както е прието да се казва, и тогава ще получаваме повече пари, отколкото сега.
— Много добре. Обаче свършвайте с ученето за днес; доста се трудихте.
— Да, вярно е. Аз съм уморена. А ти, Мери?
— Ужасно. Каква неблагодарна работа — да постоянствуваш в изучаването на един език, когато единственият ти учител е речникът.
— Права си. Особено език като немския. Кога ли ще се върне Сейнт Джон?
— Сигурно скоро; сега е точно десет — и Мери погледна златното си часовниче, което извади иззад колана си. — Какъв силен дъжд! Хана, проверете, моля, дали не е угаснал огънят в гостната.
Жената стана и отвори една врата, през която едва-едва можах да разгледам коридора. Скоро чух как тя ръчка въглените в камината на една от стаите; след малко се върна.
— Ах, дечица, просто сърцето ми се къса, когато влизам в тази стая; тя ми се струва тъй пуста… Пък и това празно кресло, отдръпнато в ъгъла.
Тя избърса очите си с престилката; лицата на момичетата, и без това сериозни, станаха печални.
— Но той е на по-добро място — продължи Хана. — Не бива да жалим, че не е вече сред нас. Бихме могли да пожелаем на всекиго такава спокойна смърт.
— Казвате, че той не ни споменал, така ли? — попита едно от момичетата.
— Не можа, гълъбчета; баща ви си отиде завчас. Преди да умре, беше му призляло, но това не бе нещо сериозно и когато мистър Сейнт Джон го попита да съобщи ли на някоя от вас да дойде, той просто се разсмя. На другия ден — беше точно преди две седмици, — като стана сутринта, баща ви почувствува слаба тежест в главата, легна да си поспи и вече не се събуди; бе съвсем изстинал, когато брат ви влезе при него в стаята. Ех, дечица, няма да има друг като него, защото и вие, и мистър Сейнт Джон сте съвсем други от онези, които си отидоха. Наистина вие тримата приличате много на майка ви; тя бе също тъй учена. Ти просто си одрала кожата й, Мери, а Даяна прилича повече да баща си.
Според мен момичетата толкова си приличаха, че не можех да разбера каква разлика намира между тях старата прислужница (предположих, че възрастната жена е прислужница). И двете бяха със светла кожа, слабички, с изразителни, одухотворени лица. Наистина косите на едната изглеждаха малко по-тъмни от косите на другата и бяха сресани по различен начин: светлокестенявите коси на Мери бяха разделени на път и гладко сресани, а по-тъмните коси на Даяна се виеха на гъсти къдрици по шията й.