ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Към Коледа всички формалности бяха извършени. Наближаваха празниците. Разпуснах ученичките си и се погрижих за случая те да не останат без подаръци. Успехът ни прави щедри и да дадем нещо, когато сме получили много, значи да отворим крана на преливащите у нас чувства.
Отдавна бях забелязала с радост, че много от моите ученички ме обичат; при раздялата с тях аз отново се убедих в това — те тъй просто и искрено ми изразиха своята привързаност! Дълбоко ме радваше убеждението, че съм завоювала известно място в техните чисти сърца, и аз им обещах за в бъдеще всяка седмица да се отбивам в училището и да ги занимавам по един час.
Мистър Ривърс дойде точно в момента, когато се бях разделила с ученичките — те бяха вече шестдесет, — заключила вратата и застанала с ключ в ръка, отправяйки прощални думи към пет-шест от най-добрите; това бяха учтиви, скромни и умни млади момичета, каквито често се срещат сред английското селячество.
— Не ви ли се струва, че сте възнаградена за упорития си труд? — попита мистър Ривърс, когато те се отдалечиха. — Не ви ли радва мисълта, че сте принесли полза на вашите ученички?
— Без съмнение.
— При това вие се трудихте само няколко месеца! А нима целият живот, посветен на усъвършенствуването на човешкия род, не може да се смята за правилно преживян?
— Не оспорвам това — казах аз, — но не бих могла да се посветя за цял живот на тази идея; наред със способностите на другите искам да развивам и собствените си способности. Трябва да ги развивам, но не ми говорете повече за училището; дейността ми в него приключи и сега искам да почувствувам празника с пълна сила.
Лицето му стана сериозно.
— Какво ви е? Защо така изведнъж се разпалихте? Какво мислите да правите?
— Да действувам, и то колкото може по-енергично!
И преди всичко искам да ви помоля да освободите Хана и да си потърсите друга прислужница.
— Да не би да ви трябва на вас?
— Да, нека дойде с мен в Муърхаус. Даяна и Мери ще се върнат там след седмица и когато пристигнат, искам да намерят всичко в р ед.
— Разбирам; а аз си рекох, че сте намислили някакво пътешествие. Ще освободя Хана, разбира се.
— Кажете й утре да бъде готова; ето ви ключа от училището, а утре ще ви предам и ключа от моето жилище. Сейнт Джон взе ключа.
— Вие се разделяте с него така леко — каза той. — Не мога съвсем добре да разбера веселото ви настроение, тъй като не зная какво занятие сте си избрали в замяна на това, което преустановявате. Каква цел, каква задача, каква амбиция ще ви импулсират сега?
— Най-близката ми цел е да почистя (Разбирате ли напълно значението на тази дума?), да почистя целия Муърхаус от тавана до мазето; следващата ми цел — с помощта на восък, газ и много вълнени парцали да го направя да блести като нов; третата цел — да определя с математическа точност мястото на всеки стол, маса, легло, килим; сетне ще ви разоря, като изгоря цели тонове въглища и торф, за да затопля хубавичко всички стаи и накрая — двата последни дни преди пристигането на вашите сестри — ще разбиваме с Хана яйца, ще чистим стафиди, ще чукаме подправки, ще печем коледни питки, ще правим пълнеж за сладки и ще извършим тържествено ред други кулинарни обреди, за които думите могат да дадат само приблизителна представа на такива непосветени хора като вас. С една дума, крайната ми цел ще бъде привеждането на всичко в пълен ред до идущия четвъртък — деня, в който пристигат Даяна и Мери; а амбицията ми се свежда към това, посрещането им да бъде образцово.
Сейнт Джон леко се усмихна, обаче си остана недоволен.
— Всичко това засега е хубаво — каза той, — но всъщност аз се надявам, че когато премине първият полет на увлечението ви, ще насочите погледа си към нещо по-възвишено от домашните радости и удоволствия.