Изминаха десет години, откак се омъжих. Зная какво значи да живееш само за човека и с човека, когото обичаш повече от всичко на света. Смятам се безкрайно щастлива и щастието ми не може да се изрази с думи. Нито една жена в света не е принадлежала тъй всецяло на мъжа си — бях за него нещо повече от кръв от кръвта и плът от плътта му. Едуард никога не ми омръзна, нито пък аз на него, както никога не би ни омръзнал пулсът, който бие в гърдите ни; затова сме винаги заедно. Да бъдем заедно за всеки от нас значи да се чувствува тъй свободно, както когато е сам, и тъй весело, както когато е в компания. По цял ден разговаряме и разговорите ни са така оживени, сякаш мислим на глас. Аз напълно му се доверявам, а и той на мен. Характерите ни напълно си подхождат, затова живеем в пълно съгласие.
През първите две години на нашия съюз мистър Рочестър бе все още сляп. Може би това обстоятелство ни сближи толкова и ни свърза тъй здраво — нали бях тогава неговото зрение, както досега си оставам неговата дясна ръка! Аз бях в буквален смисъл на думата (както той често ме наричаше) зеница на очите му. Мистър Рочестър виждаше природата и четеше книги чрез мен; никога не се уморявах да гледам заради него и да му описвам полята, дърветата, градовете, реките, облаците, слънчевите лъчи — всичко, което ни заобикаляше; да го осведомявам за времето; да доверявам на слуха му това, което бе недостъпно за очите му. Никога не ми омръзна да му чета, да го водя там, където искаше, и да върша за него това, за което ме молеше. И тези услуги ми доставяха пълна радост, възвишена, макар и малко тъжна, тъй като мистър Рочестър молеше за тях без мъчителен срам и без гнетящо унижение. Той ме обичаше толкова предано, че без да се колебае, прибягваше до моята помощ; чувствуваше колко, силно го обичам и знаеше, че да приема моите грижи, значи да ми доставя истинска радост.
Една сутрин, в края на втората година, когато пишех писмо под негова диктовка, той се приближи, наведе се над мен и каза:
— Джейн, ти имаш някакво лъскаво украшение на шията си, нали?
На врата ми имаше златна часовникова верижка; аз отвърнах:
— Да.
— И си облечена със светлосиня рокля?
Това беше действително така. После мистър Рочестър ми каза, че от известно време му се струва, че тъмната пелена пред окото му става по-прозрачна; сега той се убедил в това.
Отидохме в Лондон, потърсихме помощта на един прочут очен лекар и мистър Рочестър наскоро прогледна с това око. Той сега вижда не много ясно, не може дълго да чете и пише, но може да се движи сам, без да го водя за ръка; сега вече небето не е за него тъмна бездна, а земята — празно пространство. Когато сложиха в ръцете му неговото дете, той съзря, че то е наследило очите му — такива, каквито те бяха някога; големи, черни, блестящи. И отново с дълбока благодарност призна, че бог го е дарил със своята милост.
И тъй, моят Едуард и аз сме щастливи, толкова повече, че и нашите най-скъпи приятели са щастливи. Даяна и Мери Ривърс се омъжиха; по веднъж в годината си ходим на гости. Мъжът на Даяна е флотски капитан — галантен офицер и прекрасен човек. Мъжът на Мери е свещеник, състудент на брат й; със своите дарби и морални качества той е достоен за избраницата си. И капитан Фицджеймз, и мистър Уортън обичат съпругите си и са обичани от тях.
Що се отнася до Сейнт Джон Ривърс, той напусна Англия и замина за Индия — пое пътя, който сам си бе избрал, и го следва и сега.
Той не се ожени и едва ли ще стори това. Досега сам се справя със задачата си и тази задача го води към края му: слънцето на славата му клони към залез. Последното писмо, получено от него, ме просълзи: Сейнт Джон предчувствува близката си смърт. Зная, че следващото писмо, написано от непозната ръка, ще ми съобщи, че бог е прибрал при себе си своя усърден и верен слуга.