— И сте бедна? Бихте искали да спечелите много пари?
— Не ще и дума — рече Джейн с чувство, близко до ентусиазъм.
Граф Стрептич и принцеса Попоренски се спогледаха. После едновременно кимнаха.
— Да й обясня ли за какво става въпрос, Анна Михайловна? — попита той.
Принцесата поклати глава.
— Нейно височество иска да направи това сама.
— Не е нужно… и е неразумно.
— Въпреки всичко нейната заповед е такава. Аз трябва да й представя момичето, веднага щом приключите с нея.
Стрептич сви рамене. Очевидно не беше доволен. Но също така очевидно бе, че нямаше намерение да не се подчини на заповедта. Обърна се към Джейн и рече:
— Принцеса Попоренски ще ви представи на Нейно височество Великата херцогиня Полин. Не се притеснявайте.
Джейн ни най-малко не се притесняваше. Беше очарована от идеята да бъде представена на истинска жива Велика херцогиня. Не споделяше идеите на социалистите, а за момента дори бе престанала да се тревожи за шапката си.
Принцеса Попоренски я поведе през помещението. Имаше доста олюляваща се походка, но излъчваше достойнство въпреки тромавото тяло. Преминаха през свързващата стая, която представляваше нещо като преддверие и принцесата почука на вратата на отсрещната стена. Отвътре се чу отговор. Принцесата отвори вратата и влезе, а Джейн вървеше плътно по петите й. Дамата тържествено обяви:
— Позволете, мадам, да ви представя госпожица Джейн Кливланд.
Младата жена, която седеше на голямо кресло в другия край на стаята, скочи от мястото си и изтича напред. Погледна внимателно Джейн за минута-две и после весело се засмя:
— Но това е чудесно, Анна. Никога не съм предполагала, че ще имаме такъв успех. Елате, нека се погледнем една до друга.
Хващайки Джейн за ръка, тя я повлече през стаята и двете застанаха пред голямо огледало, закрепено на стената, на което се виждаха в цял ръст.
— Виждате ли? Перфектно сходство! — извика радостно тя.
В мига, в който видя Великата херцогиня Полин, Джейн започна да се досеща. Нейно височество беше млада жена, може би година-две по-възрастна от Джейн. Имаше същата руса коса и слаба фигура. Беше може би мъничко по-висока. Сега, както бяха застанали една до друга, приликата беше съвсем очевидна. Бяха почти еднакви.
Великата херцогиня плесна с ръце. Изглеждаше изключително приятна млада дама.
— Отлично! — възкликна тя. — Анна, трябва да поздравите Феодор Александрович от мое име. Той наистина се справи добре.
— Мадам, тази млада жена все още не знае какво се иска от нея — промълви с тих глас принцесата.
Вече по-спокойно великата херцогиня каза:
— Наистина. Забравих. Е, аз ще й обясня. Оставете ни сами, Анна Михайловна.
— Но, мадам…
— Казах ви да ни оставите сами — тропна сърдито с крак тя.
Анна Михайловна напусна стаята с голямо нежелание. Нейно височество седна и с жест подкани Джейн да направи същото.
— Досадни са тези възрастни жени — отбеляза тя, — но човек не може без тях. Анна Михайловна е по-добра от останалите. А сега, госпожице… а, да, госпожице Джейн Кливланд. Името ви ми харесва. Вие също. Приятна сте. Веднага познавам дали хората са приятни.
— Много проницателно от ваша страна, мадам — каза Джейн, заговаряйки за пръв път.
— Проницателна съм — съгласи се спокойно Полин. — А сега ще ви обясня как стоят нещата. Не че има много за обясняване. Знаете историята на Острава. На практика всички от семейството ми са мъртви, избити от комунистите. Аз съм, може би, последната от моя род. Жена съм и не мога да се възкача на престола. Мислите, че ще ме оставят на мира? Не, където и да отида, правят опити да ме убият. Абсурдно, нали? Тези прогизнали от водка грубияни, които нямат чувство за мярка.
— Разбирам — кимна Джейн, чувствайки, че от нея се иска да каже нещо.
— Повечето време живея в уединение, там, където мога да взема предпазни мерки, но от време на време трябва да участвам в публични церемонии. Например, докато съм тук трябва да присъствам на няколко публични прояви. А също и в Париж, на връщане. Знаете ли, в Унгария имам имение. Там има чудесни развлечения.
— Наистина ли? — обади се Джейн.
— Превъзходни. Обожавам развлеченията. Освен това… не трябва да ви го казвам, но ще го направя, защото сте ми много симпатична… Виждате ли, за мен се градят планове… много тайно. Така или иначе много е важно да не бъда убита през следващите две седмици.
— Но полицията със сигурност… — започна Джейн.
— Полицията? О, да вярвам, че те са много добри. И ние също си имаме тайни агенти. Възможно е да ме предупредят за кога е насрочено покушението. Но пък може и да не ме предупредят. — Тя сви рамене.