— Започвам да разбирам — промълви бавно Джейн. — Искате да заема вашето място?
— Само при определени случаи — обясни енергично Великата херцогиня. — Трябва да сте някъде наблизо, разбирате ли? Може да сте ми нужна два, три или четири пъти през следващите две седмици. Всеки път ще бъде във връзка с някаква обществена проява. Естествено, не бихте могли да ме представлявате в каквито и да е интимни отношения.
— Разбира се — съгласи се Джейн.
— Със сигурност ще се справите много добре. Много умно беше от страна на Феодор Александрович, че се сети за обявата, нали?
— Ами ако ме убият? — попита Джейн.
— Разбира се, има риск — сви отново рамене кралската особа, — но нашата секретна информация сочи, че искат да ме отвлекат, а не направо да ме убият. Но ще бъда съвсем искрена. Винаги е възможно да хвърлят бомба.
— Разбирам — кимна Джейн.
Опита се да подражава на безгрижното поведение на Полин. Много й се искаше да стигнат до въпроса за парите, а не виждаше как най-добре да подхване темата. Но Полин й спести затруднението, като небрежно каза:
— Разбира се, ще ви платим добре. Сега не мога да си спомня точно колко предложи Феодор Александрович, във франкове или в крони.
— Полковник Кранин спомена нещо за две хиляди лири — каза Джейн.
— Точно така беше — рече със светнало лице Полин, — сега си спомням. Достатъчно е, надявам се? Или по-скоро бихте искали три хиляди?
— Е, ако за вас е все едно, нека бъдат три хиляди — отвърна Джейн.
— Виждам, че сте делова. Бих желала и аз да съм такава. Но изобщо нямам представа от пари. Трябва да имам всичко, което пожелая — обясни приветливо Великата херцогиня.
На Джейн това й изглеждаше прост, но предизвикващ възхищение начин на мислене. Полин замислено продължи:
— Разбира се, както казвате, опасност има. Въпреки че не ми приличате на човек, който има нещо против опасностите. Аз самата нямам. Надявам се, няма да си помислите, че искам да заемете мястото ми, защото съм страхлива? Виждате ли, за Острава е много важно да се омъжа и да имам поне двама сина. Няма значение какво ще стане след това с мен.
— Разбирам — каза Джейн.
— И приемате?
— Да. Приемам — отвърна решително англичанката.
Полин енергично плесна няколко пъти с ръце. Веднага се появи принцеса Попоренски. Великата херцогиня й обясни:
— Казах й всичко, Анна. Ще направи онова, което искаме и ще получи три хиляди лири. Кажи на Феодор да си го отбележи. Тя наистина много прилича на мен, нали? Но мисля, че изглежда по-добре.
Принцесата излезе, полюлявайки се от стаята и се върна с граф Стрептич.
— Уредихме всичко, Феодор Александрович — съобщи господарката.
Той се поклони и като изгледа Джейн със съмнение, попита:
— Чудя се дали ще можете да изиграете ролята си?
— Ще ви покажа — обади се внезапно момичето и се обърна към Великата херцогиня. — Позволявате ли, госпожо?
Последната възторжено кимна.
Джейн стана и каза:
— Но това е чудесно, Анна. Никога не съм предполагала, че ще имаме такъв успех. Елате, нека се погледнем една до друга. — И тя повлече другото момиче към огледалото, както беше направила Полин. — Виждате ли? Перфектно сходство!
Думите, маниерите и жестикулациите й бяха отлична имитация на посрещането й от Полин. Принцесата кимна с глава и одобрително промърмори:
— Много добре. Би излъгала повечето хора.
— Много сте способна. Не бих могла да имитирам никой друг, дори ако от това зависи животът ми — каза с одобрение Полин.
Джейн й повярва. Вече й беше минало през ума, че Полин е млада жена, с която имат много общо.
— Анна ще уреди с вас подробностите — продължи Нейно височество. — Анна, заведете я в спалнята ми. Нека проба някои от моите дрехи.
Кимна грациозно за довиждане и принцеса Попоренски изведе Джейн от стаята.
— Ето, с това ще е облечена Нейно височество при откриването на базара — обясни възрастната дама, показвайки едно смело творение в бяло и черно. — Ще бъде след три дни. Може да ви се наложи да се появите вместо нея там. Не знаем. Все още не сме получили информация.
По молба на Анна Джейн свали своите износени дрехи и премери роклята. Стоеше й чудесно.
— Почти идеално — изрази одобрението си принцесата, — само малко ви е дълга, защото сте по-ниска с около един инч от Нейно височество.
— Това се поправя лесно. Забелязах, че Великата херцогиня носи обувки с ниски токчета. Ако съм със същия вид обувки, но с високи токчета, всичко ще бъде наред — каза бързо Джейн.
Анна Михайловна й показа обувките, които Великата херцогиня обикновено носеше с роклята. Кожа от гущер, с напречна каишка. Джейн запомни модела и уреди да получи един чифт точно като този, но с други токчета.