— Би било добре да имате рокля, съвсем различна по цвят и материал от тази на Нейно височество — каза Анна Михайловна. — Тогава, ако се наложи много бързо да си смените ролите вероятността да го забележат е малка.
Джейн помисли и рече:
— Какво ще кажете за огнено-червен марокен? И бих могла да си сложа пенсне с обикновени стъкла. Това много променя вида.
И двете предложения бяха одобрени и те продължиха с други подробности.
Джейн напусна хотела с банкноти на стойност сто лири в портмонето си и с инструкции да закупи нужните й неща и да ангажира стаи в хотел „Блиц“ на името на госпожица Монтресор от Ню Йорк.
Два дни след това граф Стрептич й се отби там.
— Наистина има промяна — каза той, като се поклони.
В отговор Джейн му се поклони с насмешка. Наслаждаваше се много на новите си дрехи и луксозния живот. С въздишка каза:
— Всичко това е много хубаво. Но предполагам, вашата визита означава, че трябва да поработя и да заслужа парите си.
— Така е. Получихме информация. Изглежда е възможно да направят опит да отвлекат Нейно височество по пътя от базара към хотела. Базарът ще бъде, както знаете, в Ориън хаус, на около десет мили извън Лондон. Нейно височество е принудена да присъства на базара, тъй като графиня Анчестър, която го организира, я познава лично. Но аз измислих следния план.
Джейн слушаше внимателно, докато той го описваше. Зададе няколко въпроса и накрая заяви, че отлично е разбрала ролята, която трябва да изиграе.
Следващата сутрин беше свежа и ясна — идеален ден за едно от големите събития на лондонския сезон — базара в Ориън хаус, организиран от графиня Анчестър в помощ на остравските бежанци в Англия.
Имайки предвид несигурния английски климат, базарът се провеждаше в обширните зали на Ориън хаус. От петстотин години тази сграда беше собственост на графовете Анчестър. Бяха взети под наем много колекции, а мило хрумване беше подаръкът от сто светски жени, които дадоха по една перла от собствените си огърлици. Всяка перла щеше да се продава на търг през втория ден. Предвиждаха се и многобройни допълнителни атракции и изненади в парка на имението.
Джейн, в ролята на госпожица Монтресор, пристигна там рано. Носеше рокля от марокен в огненочервен цвят и малка червена клоширана шапчица. На краката си имаше обувки от гущерова кожа с високи токчета.
Пристигането на Великата херцогиня Полин беше голямо събитие. Придружиха я до трибуната и както подобава, едно малко дете й поднесе букет рози. Тя държа кратка, но очарователна реч и обяви базара за открит. Граф Стрептич и принцеса Попоренски бяха на нейно разположение.
Носеше роклята, която Джейн беше видяла — бяла със смело оформена черна гарнитура, а шапчицата й беше черна и клоширана, с изобилие от бели пера, падащи надолу от ръба й и с малък дантелен воал, стигащ до средата на лицето й. Джейн се усмихна.
Великата херцогиня обиколи базара, като се спираше пред всяка сергия и направи малко покупки. Беше много грациозна. После се приготви да си тръгва.
Джейн побърза да изиграе ролята си. Помоли да размени няколко думи с принцеса Попоренски и поиска да бъде представена на Великата херцогиня.
С ясен глас Полин каза:
— О, да! Госпожица Монтресор, спомням си името. Тя е американска журналистка, струва ми се. Направила е много за нашата кауза. С удоволствие ще дам кратко интервю за вестника й. Има ли някъде стая, където няма да ни безпокоят?
Веднага предоставиха на Великата херцогиня един малък вестибюл и граф Стрептич отиде да доведе госпожица Монтресор. Щом той се оттегли, оставяйки ги на грижите на принцеса Попоренски, бързо си размениха дрехите.
Три минути по-късно вратата се отвори и Великата херцогиня се появи, като държеше букета от рози, вдигнат нагоре към лицето.
Покланяйки се грациозно и казвайки на френски няколко думи за сбогом на лейди Анчестър, тя излезе и се качи в колата, която я чакаше. Принцеса Попоренски зае своето място до нея и колата потегли. Джейн каза:
— Е, това е то. Чудя се как се справя „госпожица Монтресор“?
— Никой няма да я забележи. Може тихо да се измъкне.
— Така е. Представих се добре, нали? — попита момичето.
— Чудесно изиграхте ролята си.
— Защо графът не е с нас?
— Беше принуден да остане. Някой трябва да се грижи за безопасността на Нейно височество.
— Надявам се да не хвърлят бомби. Ей, ние се отклоняваме от главния път. Защо? — попита загрижено Джейн.
Набирайки скорост, колата се носеше по страничен път.
Джейн подскочи и възмутено заговори на шофьора. Той само се засмя и увеличи скоростта. Тя отново потъна в седалката и каза: