– Голяма е. Очевидно прислужницата е доста сръчна – прошепна Каитбай. После се обърна и пое към вратата. Докато излизаше, подвикна към везира:
– Прибери я. Някой ден ще ти я поискам.
38
Нада застана пред Чичек хатун.
– Ще полудея!
– Поседни поне за миг, момичето ми – разтърси глава Чичек. – Ако не за себе си, помисли поне за детето в корема ти. Не спираш да се въртиш в кръг. Завива ми се свят само като те гледам.
– Не мога да седя на едно място. Тишината, жегата, големият ми корем… Всичко ме подлудява!
– Права си – въздъхна Чичек. – Топлината е непоносима дори и през декември. В тази част на градината поне полъхва ветрец. А у нас по това време вече е заваляло сняг.
Жените се намираха в една от градините на двореца. Чичек хатун и Гюлизар седяха в една открита беседка под дебелите клони на широколистните дървета, а Нада обикаляше около беседката. От време на време спираше и сядаше до тях, но после бързо ставаше и продължаваше да крачи.
Внезапно Нада се плесна с все сила по бузата. Чичек и Гюлизар се спогледаха.
– Момичето ми – обади се майката на Джем, – ще си насиниш бузата.
– Какво да направя, майко? Не издържам вече! Цялата съм нахапана от тези отвратителни комари. Няма никаква полза от мрежите против насекоми. Виж ги! Летят на рояци.
Гюлизар се усмихна съчувствено на Нада.
– Ако постоим още малко тук, съвсем ще ни изпият кръвта. И мен здраво са ме надупчили.
Нада не отвърна нищо. Смяташе, че е под достойнството ѝ да разговаря със слугиня, пък била тя и личната камериерка на Чичек хатун. Погледна с присвити очи към свекърва си. "Всичко е заради теб, майко! – помисли си тя. – Навсякъде си пъхаш носа."
Понеже Нада не отговори на Гюлизар, и трите сметнаха темата за комарите за изчерпана. Настъпи мълчание.
– Най-много ме измъчва отсъствието на Джем. Той много ми липсва. Когато Огуз всяка вечер ме пита за баща си, направо ми прилошава. Ами ако родя, преди да се е върнал?
Нада изчака двете жени да кажат нещо, но те мълчаха.
– Всичко стана заради онази слугиня – просъска сръбкинята и сви гнусливо устни. – Ако не я беше послушал господарят ни, сега щеше да седи на трона в собствената си държава, вместо да идва по тези далечни земи. А аз спокойно Бебето в корема на Нада помръдна и я накара да замълчи.
– Ех, де да беше така, момичето ми! – поклати глава Чичек хатун. – Уви, Джем нямаше достатъчно сили, за да се пребори с Баязид. Как щеше да воюва?
Нада отново започна да крачи нервно около беседката.
– Народът обича моя султан. Ако не беше побягнал, щеше да го подкрепи.
На Чичек вече ѝ бе омръзнало да следи с поглед Нада.
– Джем не е избягал! – троснато отвърна тя. – Дойде тук, за да си осигури подкрепа. Щом събере войска, ще се върне да воюва. Ще видиш, че така ще направи. Добре познавам сина си!
– Дано! – промърмори Нада. – Дано онази слугиня не му размъти пак главата.
– Нада! – извиси глас Чичек. – За бога, момиче! Стига вече! Ела и седни тук! Заболя ме вратът да си въртя главата след теб. И престани да се занимаваш с Феримах. Ти си султанка. Какво искаш от горкото момиче?
Нада влезе в беседката, като тупаше силно с крака. Седна.
– Ха! – разсмя се тя. – И Джем мисли като теб. Горкото момиче! Никак не е горка! Тя е една нещастница, която носи лош късмет! Откакто е между нас, ни сполетяват само беди. Нима не виждате?!
Чичек изгледа строго жената на сина си. "Ти и Феримах се появихте при нас в един и същи ден, Нада! – едва се въздържа да не изрече тя. – Взех те, защото си от сръбски произход като мен. Въведох те в спалнята на сина ми! Вече не съм сигурна коя от двете носи лош късмет."
Чичек хатун и Гюлизар се спогледаха. Господарката веднага разбра, че същите мисли минават и през главата на прислужницата ѝ. Стисна зъби, за да успее да запази мълчание.
Гюлизар забеляза напрегнатото лице на Чичек. "Олеле! – помисли си тя. – Господарката всеки момент ще избухне!"
– Тревожи ме и още нещо! – промърмори в същия момент Нада.
– И какво е то, момичето ми?
– Мисля, че се досещате.
– Не се досещам.
– Харемът. Египетският султан е казал на моя повелител, че ще му направи харем. Щял да му подари момичета.
Чичек хатун се разсмя въпреки надигащия се у нея гняв.
– Искаш да кажеш наложници – поправи тя Нада. – Чух. Негово Величество Каитбай бил много изненадан, че Джем няма харем. Според него не може да има султан без харем. Мисля, че е прав.