39
Безпокойството на Феримах бе на ръба да се превърне в паника. Момичето вървеше към вътрешното отделение на харема в мамелюшкия дворец. Когато преди малко ѝ казаха, че първата жена в харема я очаква, буца заседна на гърлото ѝ.
Защо ли я търсеше тази височайша особа?
Какво ли можеше да иска жената на мамелюшкия султан от една прислужница?
От времето, в което бе служила в османския харем в Истанбул, бе научила, че жените могат да бъдат далеч по-жестоки от мъжете. Както и много по-опасни. Примерът с Нада го доказваше.
"Дали жената на мамелюшкия султан ще бъде по-коварна и опасна от наложниците в османския харем?"
Отвори вратата, която водеше към спалните помещения. Вътре се суетяха поне двайсет млади момичета. Едно от тях се отправи към Феримах с решителна крачка. Беше много красиво и младо. Огромни, изписани очи, прав нос, чувствени устни, големи и стегнати гърди, тънка талия, дълги бедра. Дали осъзнаваше хубостта си?
Спря пред Феримах. Постави ръце на кръста. Наклони леко глава на една страна. Изгледа слугинята с изпитателен поглед.
– Коя си ти, черноочке?
Феримах усети враждебност в гласа на момичето. Как можеш да си настроен враждебно към някой, когото виждаш за пръв път? "Смята ме за съперница" – досети се слугинята. Наложниците постоянно се състезаваха и враждуваха помежду си. Такъв бе законът на харема. Ако султанът избере една, ще пренебрегне друга.
– Името ми е Феримах. А ти коя си?
– И гласът ти е ужасен, също като външния вид!
Момичето свали ръцете си от кръста.
– Шегувам се! – продължи тя. – Не се докачай веднага! Знаеш, че си много красива, нали?
– И ти си много красива, но все още не съм научила името ти.
– Лайла. От Кения съм. А ти?
Феримах се престори, че не е разбрала.
– Първата жена ме е повикала.
– Наложница ли ще ставаш?
– Наложница ли?
– Тя подбира момичетата.
Феримах понечи да продължи напред, но момичето не я остави на мира.
– Ако не искаш да ставаш наложница, по-добре не я поглеждай.
– Защо?
– Очите ти са много красиви.
Феримах и Лайла преминаха заедно през три салона и накрая спряха пред една врата.
– Оттук нататък продължаваш сама – каза Лайла. – Дано не те хареса!
Свеж полъх погали лицето на Феримах. Намираше се в обширно и дълго помещение със засводен таван, обточено с колони. От арките на тавана се развяваха тюлени пердета. Вероятно при влизането ѝ някое от тях я бе докоснало по бузата.
За разлика от предишното шумно помещение, тук цареше спокойствие. Четири мраморни стъпала водеха до салон, по средата на който имаше басейн. Едно от насядалите около водата момичета свиреше на уд.
Красавиците въобще не обърнаха внимание на умиращата от притеснение Феримах.
"Къде ли е първата жена?" – зачуди се слугинята, като не смееше да пристъпи и крачка напред.
– Ела! – долетя отнякъде глас.
Феримах се огледа, но не успя да разбере откъде идва гласът. Слезе по стълбите и се приближи към басейна. Едно от момичетата стана и направи знак на слугинята да я последва. Тръгнаха към дъното на салона. Спряха пред засводено сепаре с удивителни резбовани мраморни плочи. Пред него от тавана до пода се спускаше като водопад ефирен син тюл. Господарката се бе скрила зад шумолящите тюлени завеси.
Мамелюшката слугиня се поклони. Феримах стори същото. Успя да различи очертанията на жената зад надиплените тюлени пердета. Тя се бе излегнала на кушетка, поставена върху издигната площадка. Единият ѝ крак се виждаше съвсем ясно. Четири полуголи момичета усърдно я разхлаждаха с ветрила.
Придружителката на Феримах разтвори леко тюлените завеси.
Феримах едва не извика от учудване.
Очакваше да види някоя старица. Срещу нея лежеше може би най-красивата жена, която бе срещала през живота си.
Тя бе не само прекрасна, но и млада.
Феримах не бе виждала египетския султан, но бе чула, че е много възрастен. Учуди се, че един старец си е взел толкова младо момиче за жена.
"А защо да не си вземе? – хрумна ѝ тутакси. – Все пак не е кой да е."
Жената върху кушетката се размърда. Спря погледа си на Феримах.
Слугинята си припомни думите на Лайла: "По-добре не я поглеждай!".
Бързо заби поглед в пода и коленичи.
– Значи ти си слугинята Феримах?
Феримах кимна леко с глава.
– Сега разбирам защо баща ми пожела да те видя.
"Какво, баща ѝ ли?" – удивено си помисли Феримах.