– Какво те учудва? – обади се господарката.
Слугинята се стресна още повече, като разбра, че не е успяла да прикрие удивлението си. Загуби ума и дума.
"Защо султанът е поискала дъщеря му да ме види? – недоумяваше Феримах. Предчувстваше, че предстои нещо лошо.
– Никой ли не те предупреди, че съм дъщеря на Каитбай?
– Никой.
– И какво, ти си помисли, че съм наложница на султана?
Жената се разсмя, но слугинята продължаваше да стои с наведена глава.
– Защо не поглеждаш към мен?
Феримах бе твърдо решена, че няма да вдига поглед от пода.
– Нека видя очите ти!
Слугинята промърмори нещо неясно в отговор. Зад тюлените пердета се разнесе смях. Жената се изправи. Беше облечена единствено с фина туника без ръкави със заоблено изрязано деколте. Дрехата ѝ имаше дълга цепка от едната страна. При всяка нейна стъпка кракът ѝ се оголваше.
Приближи се към Феримах. Хвана лекичко брадичката ѝ и я повдигна нагоре. Слугинята бързо стисна очи.
– Защо се държиш така?
Феримах усети, че няма как да се измъкне. Трябваше да отговори.
– Казаха ми да не ви поглеждам.
Жената се засмя. Четирите слугини с ветрилата също се разкискаха.
– Защо?
– Ами… защото вие избирате наложниците.
– Така е. Ти си тук, за да бъдеш избрана. Баща ми приема единствено момичета с красиви очи.
Дъщерята на Каитбай мина покрай Феримах.
– Ела с мен!
Феримах се изправи и последва нежния аромат, който оставяше след себе си жената.
– Баща ми ти е хвърлил око. Каза ми и аз да те видя.
Феримах усети, че ѝ прилошава. "Султанът е поне на шестдесет години – мина ѝ през ума. – Може да ми е баща. Ужас! Ужас!"
– Ако те одобря и аз – продължи да говори жената, докато вървеше, – баща ми ще те поиска за подарък от султан Джем. Той няма как да му откаже. Ще заживееш тук.
Феримах потръпна. Не можеше да си представи живота далеч от Огнения принц.
– Така че по-добре ме погледни. Искам да видя очите ти на светлината.
Слугинята продължи да държи главата си наведена.
– Нима не искаш да влезеш в харема на баща ми?
Феримах осъзнаваше, че ще извърши нечувана грубост, заради която можеше сериозно да пострада, но отвърна смело:
– Не искам!
– Ти си глупаво момиче! – процеди през зъби жената. Въпреки това тонът ѝ не бе нито подигравателен, нито злобен или заплашителен.
– Само една глупачка би отказала да влезе в мамелюшкия харем. Нима цял живот ще бъдеш слугиня на османеца? Тук ще имаш много по-големи възможности.
Дъщерята на Каитбай спря пред последната ниша.
– Ела!
Феримах застана до нея. Завесите на тази ниша бяха кадифени.
– Та какво казвах… – продължи жената. – Ако станеш наложница на баща ми… – Внезапно се разсмя. – Хайде, стига съм те плашила. Въобще нямам такива намерения. Но нима ще ти е лошо, ако те направим жена на някой благородник, с когото взаимно се харесате? Сега вече можеш да ме погледнеш спокойно.
Феримах осъзна, че трябва да прекрати намеренията на жената още в зародиш.
– Моля ви! – коленичи тя пред дъщерята на Каитбай. – Не ми причинявайте това! Аз… аз
– Какво ти? – възкликна жената ядосано, като се стараеше да не изглежда твърде сурова. – Кажи де… Какво има?
"Това момиче изглежда твърде фино, за да бъде слугиня!" – мислеше си господарката в същото време.
Феримах вдигна глава. Погледна нагоре към жената. Черните ѝ очи сякаш горяха.
Дъщерята на Каитбай дълго се взираше в очите на слугинята. Но не за да оцени хубостта им, а защото се опитваше да надникне в душата на Феримах. "Баща ми ще излезе прав, тази глупачка е влюбена в османеца!" – размишляваше тя.
– Умоляваш ме да не те отделям от султан Джем ли?
– Да – едва чуто прошепна Феримах.
– Не чух! Говори по-силно!
– Да!
– Няма да се отделиш от него, така ли?
– Няма.
– Какво? Говори по-силно! Няма да се отделиш от Джем?
"Защо тази жена изведнъж се разкрещя?" – недоумяваше Феримах.
– Няма да се отделя! – извика силно тя. – Бих предпочела да умра.
Внезапно слугинята се сепна от вика си. "Какви ги върша? – притесни се тя. – Защо разкривам чувствата си? Ами ако научи Чичек хатун? Ами ако достигне до ушите на Джем? Кой знае как ще се смеят и ще ми се подиграват! Трябваше да помисля по-рано за това!"
– А ако османецът реши да се отърве от теб?
Феримах посърна. Въобще не ѝ бе хрумнала подобна мисъл. Какво ли щеше да прави, ако Джем реши, че не я иска повече за прислужница? Нада постоянно се опитваше да я изхвърли. "Не, няма да го направи! – обади се сърцето ѝ. – Огнения принц винаги ще иска да съм до него!"