– Не ме ли чу какво те питам? Ако той реши да се отърве от теб?
Главата на Феримах клюмна.
– Пак бих предпочела да умра – простена тя.
– Какво каза?
– Пак бих предпочела да умра! – изкрещя Феримах извън себе си от ужас. – да умра! Разбрахте ли? Да умра!
Дъщерята на Каитбай постави ръце на кръста и се обърна към кадифените завеси.
– Може и да умреш! Веднъж вече си се разминала на косъм от смъртта. Последната вечер преди да пристигнете тук.
"О, боже!" – Феримах така се разтрепери, че чак зъбите ѝ затракаха от страх. Не можеше да се овладее. Опита се да каже нещо, но напразно. "Тя знае! Знае!" – блъскаше се в гърдите ѝ мълчалив вик.
– Успокой се! Няма смисъл да ме залъгваш с лъжи!
Дъщерята на Каитбай плесна с ръце.
– Донесете я!
Една придворна дама се приближи с голяма дървена кутия в ръцете. Спря пред господарката си.
– Ако знаеш какво има вътре, ще разбереш защо исках да те направя наложница. – Жената впери поглед във Феримах. – Ще бъде несправедливо, ако не знаеш подбудите ми. Не можеш да се досетиш, така че най-добре да ти кажа!
Господарката протегна ръка към капака на кутията.
– Искаш ли да надникнеш вътре?
Феримах завъртя глава в знак на отрицание.
– Не искаш. Права си. Гледката е отвратителна.
Жената плесна с ръце и разпореди:
– Отнесете обезглавеното тяло.
Дъщерята на Каитбай помълча известно време, после продължи:
– Знаеш кой е пъхнал змията в палатката ти, нали?
Разбрала, че няма смисъл да отрича, слугинята кимна утвърдително.
– Не искаш да напуснеш османеца и да дойдеш при мен, въпреки че си наясно колко опасен враг имаш?
– Да.
– Нали не се съмняваш, че тя отново ще опита да те убие?
– Да.
– Следващия път може да не си такава късметлийка.
Феримах кимна с глава в знак на съгласие.
– Следващия път оръжието, с което ще те нападне, може да е съвсем различно. Вероятно въобще няма да разбереш как си умряла. Представи си Слугинята отчаяно разтърси глава. Разпитът беше започнал да се превръща в мъчение. Идваше ѝ да извика: "Стига вече! Какво искаш от мен?"
– Много добре знаеш, че тази жена е твърдо решена да те унищожи, и въпреки това искаш да останеш при господаря си?
– Да, искам.
Жената погледна към кадифените пердета с тайнствено изражение.
– Е, щом е така, спокойно можеш да ме погледнеш! Мамелюшкият харем вече не те иска. Върви си!
Феримах погледна с благодарност дъщерята на Каитбай в очите. Поколеба се дали да не целуне накичената ѝ с многобройни пръстени и гривни ръка, но бързо се отказа. Вместо това стори дълбок поклон.
– Върви! – прошепна ѝ жената. – Той скоро ще се върне.
Слугинята извървя разстоянието до басейна заднишком. После се обърна и хукна. Взе четирите стъпала с един скок. В главата ѝ се въртяха хиляди въпроси. Чудеше се дали дъщерята на султана ѝ е приятел или враг.
Изведнъж разтърси рамене. Това нямаше никакво значение. Най-важното бе, че Джем скоро се връща. Той бе целият ѝ свят.
След като Феримах си тръгна, дъщерята на султана постоя известно време замислена. После промълви:
– Чу ли?
Разтвори кадифените завеси и мина зад тях. Върху една кушетка в нишата се бе разположил султан Каитбай. Лицето му имаше загадъчно изражение. Леко подръпваше брадата си.
– Чух! – отвърна той.
– Точно като в приказките – въздъхна дъщеря му. – Готова е да умре за него.
– Но няма да умре! – поклати глава султанът.
– Онази жена няма да я остави жива. Особено ако османецът стане падишах.
– Онази жена ще остане тук. А момичето ще замине с господаря си. Искам така да подредиш нещата.
Лицето на младата жена грейна в доволство.
– Добре. А какво ще стане с Джем?
– От него зависи – отвърна Каитбай със замислено изражение.
– Защо? Случило ли се е нещо?
– Получих писмо от брат му. Счита приемането на Джем на мамелюшка територия за вражески акт. Предлага ми един милион дуката, за да му го предам жив или мъртъв.
Момичето се разсмя.
– Ако Баязид научи за промяната в намеренията на брат си, няма да даде и пукнато петаче.
– Каква промяна?
– Изглежда, след поклонението в Мека Джем е преосмислил ценностите си. В последното писмо е написал, че е станал нов човек. Вече не го интересуват нито короната, нито тронът. Съвсем е загърбил мисълта за битки и война. По време на молитва Аллах го бил посъветвал да се откаже от властта. В писмото се споменаваше и за някакъв вълк. Риж вълк. Пише, че го е убил. Не знам какво значи това.