Защо Далила е плакала, когато са го нарекли страхливец, като двамата дори не бяха заставали лице в лице! Ето това не разбираше Джем.
– Аз ще замина, но ти ще трябва да останеш тук. Ще бъдеш заложница. И то в твоето състояние! – опита се да обясни той на Нада.
– Какво ми е на състоянието? Тук няма ли акушерки? Все ще изродят бебето. Ти мен не ме мисли. Защо ще ме държи за заложница? Аз каква власт имам? По-скоро Негово Величество султанът иска да си спокоен за близките си, докато воюваш.
Но дали бе така?
Още от началото Джем се бе досетил, че лека-полека ще прекършат упорството му.
Един месец след като се върна от поклонническото пътуване принцът отново чу воя на рижия вълк.
– Майко, как да постъпя според теб? – попита той Чичек хатун. – При мамелюците вече не съм в безопасност. Баязид е обещал един милион дуката за главата ми. Имам съмнение, че Каитбай е намислил да ме продаде.
– Това съмнение чак сега ли се пробуди у теб? Ако се смяташ за падишах, бори се за престола. Ако не – остави се на съдбата. Но трябва да вземеш решение, сине. Вече е крайно време.
През този ден Джем си припомни, че майка му отдавна не го нарича нито "султане", нито "принце", а просто "сине".
"Дали да го смятам за обида? – замисли се Джем. – Всъщност кой съм аз?"
Нима беше престъпление да бъдеш обикновен син? Не знаеше.
– Пожелавам ти да не се разкайваш за решението си, сине! – му бе казала в заключение Чичек хатун.
Но сега Джем се разкайваше. Съжаляваше, че е послушал другите и е избрал да воюва. Упрекваше се, че е съживил рижия вълк.
Отначало всичко вървеше според плановете на Джем.
Влетя в Анадола като вихър, начело на войската, създадена с парите на султан Каитбай.
Военнатата армия бе предшествана от една друга войска.
Войска от глашатаи с тъпани.
Те ходеха от село на село, от град на град, удряха по тъпаните и викаха, колкото им глас държи.
Дум! Дум! Дум!
– Слушай, народе Дум! Дум! Дум!
– Любимият син и наследник на Мехмед Завоевателя, султан Джем, извърши поклонение в Мека Дум! Дум! Дум!
– Разгласявайте навсякъде тази новина… Нека целият свят да научи.
Дум! Дум! Дум!
– Първият османски владетел хаджия султан Джем се завърна в родината си.
Каитбай се оказа прав. Поклонението пред гроба на пророка Мохамед бе възприето от населението като признак за набожност и святост. Хората зарязваха нивите и дюкяните си и се присъединяваха към войската на Джем.
Принцът достигна до Коня, без да срещне никаква съпротива, и обсади града. Смяташе, че за четири-пет дни ще успее да го превземе.
Не успя.
Пристигна вест, че Гедик Ахмед паша идва на помощ на града, начело на петдесетхилядна войска. Тази новина повдигна духа на бранителите на крепостта.
Приближаването на Гедик сериозно разтревожи Джем. Той не мигна цяла нощ. "Няма отърване от теб, Гедик" – мислеше си принцът.
На следващия ден вдигна обсадата и пое към Анкара.
"Съдба! – обаждаше се рижият вълк. – Тимур победи Баязид Йълдъръм на полето край Анкара. Нима се надяваш да победиш Баязид II на същото поле?"
Три поредни нощи Джем сънува дервиша Руми.
В съня му Руми не пожела да говори с него.
Джем искаше да се прибере в Кайро, но усещаше, че няма да успее. Това бе най-големият му страх. Още на тръгване от Египет го налегна болезненото предчувствие, че повече никога няма да види сина си Огуз, да погали косите му и да го притисне към себе си. Предусещаше, че целува ръката на майка си за последен път. Повече нямаше да срещне нито нея, нито Нада. Никога нямаше да докосне нероденото бебе. Дали отново щеше да му се роди син? Надяваше се този път да бъде дъщеря.
Каитбай застави Джем да остави семейството си в Кайро, но настоя принцът да вземе със себе си трите нови наложници. Когато османецът го погледна с удивление, султанът подръпна брадата си и заяви:
– Един султан не бива да тръгва на поход без харем. Жените разпалват мъжествеността и така воинът държи по-уверено меча си.
Джем се чудеше защо Каитбай му прикачи тези момичета. Дали бяха шпиони на мамелюшкия владетел? Със сигурност. Но може би имаха и друго задължение.
Например да убият Джем.
Най-големите страхове на принца се сбъднаха.
На бойното поле край Анкара този път победителят се наричаше Баязид. Всъщност победата извоюва Гедик Ахмед паша. Гедик отново тръгна по петите на Джем. Не беше нито прекалено близо, нито далеч, но неотлъчно следваше претендента за османския престол.