Принцът се обърна. Не бе забелязал кога прислужницата е застанала зад гърба му.
Косите ѝ се развяваха на бурния вятър. Феримах беше тъй красива, въпреки преживените трудности и умората.
– Какво ще желаете, господарю?
Джем искаше толкова много неща, та не знаеше откъде да започне?
Загледа се отново към хоризонта.
– Дали ме излъгаха? Колко време чакаме вече, а кораб няма и няма.
– Ще дойде!
– Кога, Феримах? Гедик паша е на един хвърлей разстояние.
– Но не напада!
Джем се усмихна.
– Боен другар на баща ми. Как ще ме погуби?!
– Ще му върнете жеста, когато се възкачите на престола.
– Наистина ли все още вярваш, че е възможно да се кача на престола? – запита Джем с горчива усмивка.
Момичето нямаше време да отговори, защото в този миг часовоят от западната кула извика:
– Кораб на хоризонта!
От стълбището веднага се разнесе гласът на Демистокъл:
– Къде?
– Югоизточно от Кос! – провикна се отново часовоят.
– Кос ли? – не разбра Джем.
– Остров, който не се вижда от тази кула – поясни Демистокъл, който тъкмо бе излязъл на наблюдателната площадка. – Ето, натам трябва да гледате. Корабът ще се покаже зад този нос. Ето го!
Много, много далече на хоризонта, сред синята шир Джем съгледа малко червено петънце.
– Онова ли?
– Да.
– Кога ще пристигне?
– Трябва да се приготвяте. Има попътен вятър. Тук вече не сте в безопасност. Предполагам, че капитанът дори няма да хвърли котвата. Ще отплава веднага щом стъпите на борда.
Осемте стрелци бяха заели позиция. Осемте най-точни стрелци в цялата армия се бяха промъкнали незабелязано от рицарите достатъчно близо, за да достигнат стрелите им право в целта. Осмината държаха под око едновременно каменния пристан на крепостта и навеса на съседния хълм, под който седеше Гедик Ахмед паша. Стрелите щяха да полетят при първия знак на пашата.
Гедик паша се бе досетил за намеренията на Джем веднага щом принцът подкара коня си по посока на Ментеше.
Всъщност пашата се надяваше, че Джем ще поеме точно натам. Той вече не можеше да тръгне на изток – към мамелюшките владения. Каитбай със сигурност щеше да му отсече главата и да я изпрати на Баязид. Така че Гедик заварди всички пътища в тази посока. Принцът нямаше къде да отиде, дори да поеме на север или запад. Така че единственият път, който оставаше открит за него, бе на юг. Оставен без избор, Джем поведе останалата с него шепа хора натам.
Малко преди да достигне планините Ментеше обаче, принцът направи неочакван завой и пое на запад.
Защо избра да тръгне в тази посока?
"Хитрец!" – подсмихна се тайничко Гедик Ахмед паша.
Джем се насочи към единствената останала християнска крепост в Анадола.
Халикарнас!
Тя бе в ръцете на родоските рицари.
Оттам принцът щеше да се опита да се добере до Кипър или Родос.
Но само ако успееше да намери кораб.
"В Родос отивай, сине! – съветваше го мислено Гедик. – Тук вече няма живот за теб!"
Внезапно до пашата долетя гласът на един от войниците, които бе поставил, за да наблюдават морето:
– Кораб!
Гедик Ахмед стана от камъка, върху който седеше.
Засенчи очите си с длан и се взря в морето.
Опитното му око веднага разпозна червения кръст върху платното на плавателния съд.
Значи идваше от Родос!
"Точно както се надявах! – зарадва се Гедик. – Родоските рицари са изпратили кораб, за да вземе Джем." Пашата осъзнаваше, че извършва предателство ако не спрямо османската държава, то поне срещу Баязид, но не можеше да си представи, че ще изцапа ръцете си с кръвта на син на Мехмед Завоевателя. Дори ако това му бе възложено от друг син на покойния султан.
"Ех, нещастно дете! – мислеше си Гедик. – По-добре да се беше родил син на прост мелничар, вместо да те сполети такава злощастна съдба."
Корабът скоро щеше да достигне крепостта. Джем щеше да се озове на открито, докато се качваше на него. Точно тогава Гедик Ахмед паша трябваше да даде знак на стрелците да стрелят.
Щеше ли да събере сили да направи такова нещо?
Ако не го стореше, самият той щеше да бъде заклеймен като предател. Султан Баязид и бездруго го гледаше с лошо око заради предишния път, при който бе изпуснал Джем. Тогава обаче Баязид все още не бе укрепил добре властта си и не посмя да накаже един толкова популярен пълководец. Но сега Корабът приближаваше. Вече се различаваха моряците, които се качваха и слизаха по въжената стълба.
Осемте стрелци се подготвиха за стрелба.