Магистърът се канеше отново да каже: "Да не дава Господ!", но после се отказа. Винаги му бе толкова трудно да разговаря с кардинал Димитриус. Този човек все си мислеше най-лошото.
Димитриус също се приближи към прозореца. Навря главата си в малкия отвор. Брадата му почти щеше да докосне бузата на Д'Обюсон.
– Накъде гледате, отче?
– Към пристанището.
– Корабът няма да се появи там изведнъж.
Кардиналът сви небрежно рамене.
– За друго си мисля. Колко жалко – поде той, – че родоският колос вече не съществува.
– Отче! – промълви възмутено Пиер Д'Обюсон.
– Представете си само как щеше да изглежда пристанището с тази огромна статуя, издигната в чест на Хелиос.
Великият магистър гледаше изумено кардинала.
– Отче, колосът е бил езически идол. Вие Мъжът небрежно махна с ръка.
– Не е грешно човек да си помечтае. Или и това вече е забранено? Помислете само. Корабът навлиза в пристанището между двата бронзови крака на Хелиос. Дори най-големият плавателен съд ще изглежда като малка лодка пред статуята. Корабът акостира във вътрешността на залива и кралят на Йерусалим слиза на сушата.
– Кралят на Йерусалим ли?
Кардиналът се усмихна лукаво. Отдалечи се от прозореца и седна отново на стола си.
– Е, няма да бъде крал само на Йерусалим. Трябва да го накараме да повярва, че ще бъде крал на всички християни.
"Пак глупости!" – Великият магистър вече едва прикриваше раздразнението си. Отиде и седна до масата.
– Не ви ли омръзна да обсъждаме този въпрос? Принцът е мюсюлманин. Султан Каитбай ни извести, че дори е ходил на поклонение до Мека. Няма как да го накараме да промени религията си.
Димитриус кимна с глава, сякаш искаше да покаже, че разбира. Лицето му посърна.
– Но все пак… Поне можем да помечтаем! Представете си само, ако този османски беглец внезапно го споходи божествено прозрение и приеме християнството! Естествено, вие и аз ще подпомогнем този процес. Тогава рицарите йоанити ще го обявят за крал на Йерусалим тук, на Родос. И понеже не върви кралят да е тук, а кралството му другаде, той ще свика нов кръстоносен поход. Всички владетели, селяни, занаятчии, жени, деца, млади и стари ще се отзоват на призива му. Тази грандиозна войска ще успее да освободи Йерусалим след толкова много години.
– Вие кроите планове как един неверник ще отвоюва Йерусалим в името на християнството? Извинете, но подобна идея дори не би ми хрумнала.
– Казах само "представете си". Това е една съвсем невинна, обикновена дума. Но великите дела започват с обикновени думи, Д'Обюсон. "Представете си" е най-магичната божия дума.
"Не е божия дума, а брътвеж на луд човек" – помисли си Великият магистър. Стана, отегчен, и за пореден път отиде до прозореца. Погледна към морето.
– О, боже!
Кардиналът не вдигна поглед от масата.
– Идва! Корабът идва! – извика още по-силно Д'Обюсон.
Георгис Димитриус продължаваше да изглежда незаинтересован.
– Да видим дали неверникът е на борда, преди да се радваме.
– Каквито и да ги говорите, не можете да помрачите щастието ми, отче – просъска Пиер Д'Обюсон. – От мачтата се вее зелена кърпа.
– Зелена ли?
Кардиналът внезапно бе обзет от паника. Прихвана полите на червеното си расо и се втурна към прозореца.
– Боже мой! Д'Обюсон, само не ми казвайте, че на кораба се развява знамето на неверниците.
– Не е знаме, а зелена дрипа – заяви рицарят с доволство. – Наредих на капитан Цезар да върже зелена кърпа на мачтата, ако османецът е на борда. Така отдалеч да разбера дали е успял да го вземе или не. Идва, отче! Джем идва! ... Тук, на Родос, ще отворим нова страница в историята на християнството.
Пиер Д'Обюсон излезе, без да изчака отговора на кардинала.
Джем бе очарован от великолепието на острова.
От високите вятърни мелници с бели перки.
От боровата гора, която покриваше Родос.
От рицарите с метални брони, които го посрещнаха.
От най-непревземаемата крепост, която бе виждал.
От оръдейните изстрели, дадени в негова чест.
От аплодисментите и възгласите на тълпата, която се бе събрала, за да го приветства.
От знамената, които сякаш се прегръщаха, развявани от силния вятър.
Всичко, наистина всичко, беше прекрасно.
Спомни си влизането си в Кайро. Празните улици, бързото преминаване през града, дворецът на брега на Нил.
Родос не го посрещаше като беглец, а като господар.
Докато пътуваха, Джем свали военната си униформа. Слезе от кораба пременен в най-хубавите си дрехи. Приличаше на истински османски падишах.