Великият магистър забеляза, че османецът гледа шпагата му с любопитство.
– Виждам, че се интересувате от оръжия, Ваше Величество.
– Воинът винаги се интересува от оръжия. Само че не мога да си представя как се биете с тази сабя. Нашите са доста
– Да, така е. Вашите са доста по-страшни! – прекъсна го Д'Обюсон. – Аз пък не мога да си представя да използвам толкова тежък меч. Изглежда ми твърде уморително.
– Не знам – отвърна Джем. – Не съм се замислял. С времето човек привиква с тежестта.
Пиер Д'Обюсон се изправи. С едно рязко движение извади шпагата от ножницата ѝ. Подаде дръжката на Джем. Приличаше на търговец, който се опитва да продаде стоката си.
– Опитайте! Уверете се колко е лека.
Джем стана. Хвана дръжката на шпагата. Направи няколко движения. Острието засвистя във въздуха.
– Прав сте – съгласи се принцът. – Изглежда практична, но по време на сериозна битка
– Ще кажете, че не е оръжие за убиване. Не оставяйте външният ѝ вид да ви заблуди. В опитни ръце е не по-малко опасна от османските саби.
Всъщност рицарят искаше да направи сравнение с тежките мечове на кръстоносците, но овреме се въздържа.
Джем замахна още няколко пъти с шпагата и после я върна на притежателя ѝ.
– Благодаря, но предпочитам нашите.
Рицарят ловко прибра оръжието в ножницата. Седна отново и се обърна към Джем.
– Дойдох, за да ви попитам с какво родоските рицари биха могли да ви бъдат полезни?
– Първо ми позволете да ви благодаря! Отнесохте се с мен другарски, което никога няма да забравя. Ще ви се отплатя пребогато, когато му дойде времето. Османската империя и Родос ще заживеят в мир.
– Щедри са обещанията на Ваше Величество. Дай боже приятелството ни да се засилва и укрепва. Рицарите йоанити също са готови да бъдат ваши верни приятели и съюзници.
След изричането на тези тържествени думи Пиер Д'Обюсон прочисти гърлото си.
– Уважаеми султане, ще споделите ли с мен вашите планове?
Джем се взря в очите на мъжа.
– Да си възвърна трона, който брат ми Баязид отне, разбира се.
– Мога ли да попитам как смятате да го направите?
Тази превзета любезност започна да изнервя Джем и той стана прав.
– Можете да ме питате за всичко – отвърна той. – Щом заявихме приятелските си чувства още в началото, нека си говорим открито, като другари. Без завъртени фрази.
– Прав сте. И аз не обичам префърцунените разговори.
– Да видим първо с какво разполагам – продължи Джем, докато отиваше към далечния край на стаята. Внезапно се обърна. – Аз имам трон и корона, а вие – сила.
Великият магистър се усмихна.
– Говорите наистина открито. И аз ще се придържам към този тон. Да, наистина съществуват трон и корона, но те не са във вашите ръце. Прав сте, аз разполагам със сила, но освен това имам трон и корона.
Джем го изгледа учудено.
– Трон и корона ли? За едната шепа хора на острова ли говорите?
– Моля да не подценявате Родос, Ваше Величество! – отвърна Пиер Д'Обюсон с едва доловима нотка на обида. – Да, хоспиталиерите имат свой трон, а освен това могат да осигурят подкрепата на всички европейски владетели.
– Извинете, не исках да ви обидя.
Рицарят небрежно махна с ръка.
– Знам, знам. Просто искам да придобиете представа за мощта на рицарите йоанити. Ние ще ви помогнем да се сдобиете с голяма мощ.
– А какво искате в замяна?
– Приятелството ви.
Този път Джем махна с ръка.
– Хайде да си говорим честно! Защо ще помогнете на един османски принц беглец? Всяка услуга си има цена.
– Не мога да говоря от името на европейските крале – отвърна Пиер Д'Обюсон, – но мога да се срещна с тях, да им напиша писма. Разбира се, най-напред ще изпратя вест на Светия отец в Рим. Ако имате подкрепата на папа Сикст IV, значи имате подкрепата на целия свят, разбирате това, нали? После ще започнем писмени преговори. И двете страни ще заявят желанията си. Естествено, всичко това ще отнеме известно време. В крайна сметка ще постигнем споразумение и ще преминем към действие. Аз мога единствено
– Какво?
– Аз мога единствено да говоря от името на рицарите хоспиталиери.
– Добре, какво ще очакват хоспиталиерите в замяна на помощта си?
– Ех, ние ще поискаме само няколко островчета, които баща ви ни отне. Те са като въздуха и водата за нас. Ако ни ги върнете, ще имате нашето приятелство и подкрепа.
"Когато дойде време за даване – веднага започна да размишлява Джем, – ще обсъдя въпроса с пашите. Някои може да върна, но по-стратегическите ще се постарая да задържа." В същото време запита рицаря: