Преди Баязид да стане падишах, Коджа Давуд бе един от многото везири. Баязид го направи бейлербей на Румелия, но той не остана доволен. Искаше да бъде велик везир.
Гедик Ахмед паша дочу околните да си шушукат: "Колко е напълнял! Едва стои на краката си!". Досети се, че говорят за великия везир Исхак паша. Гедик се обърна и погледна към него. Да, наистина везирът доста се бе поохранил.
Въпреки умората, безсънието и лошото си настроение, Гедик паша се засмя. "Животът в столицата разваля човека! – помисли си той. – И аз съм почнал да дебелея. Още малко и мен ще почнат да одумват така."
Внезапно помръкна. Засрами се, че мислено се е присмял на Исхак. После си каза: "Е, поне не клюкарствам като останалите. И не се опитвам да наклеветя никого".
Други обаче клеветяха без угризения. Коджа Давуд паша например не спираше да злослови по адрес на Исхак паша. Несъмнено се надяваше да заеме мястото му.
Великият везир знаеше много добре, че Давуд постоянно се опитва да го злепостави, но не му обръщаше внимание. Сякаш въобще не го интересуваше.
Гедик пое дълбоко хладния въздух. "Държавната служба не е лесна – напълняваш, клеветят те… На Исхак тепърва му предстои да научи колко е трудна задачата на везира" – замисли се той.
Гедик паша отдавна бе разбрал. Спомни си сутринта, в която Баязид го извика, за да му се скара, че се е забавил с прибирането си от Отранто.
– Така ли ми служиш? – бе попитал новият султан. – Защо пропусна церемонията по коронясването ми?
– Бях на поход, повелителю! – бе отвърнал Гедик. – Тръгнах обратно веднага щом чух вестта за кончината на баща ви. Бързах колкото мога, но морето не знае какво е бързо и бавно "Морето и вятърът не признават заповеди. Сами са си господари. Ако вятърът стихне, корабът разчита единствено на силата на гребците. Колкото силно гребат, толкова бързо се движим" – щеше да добави пашата, но Баязид му бе направил знак да замълчи.
Ето че след толкова години служба при султан Мехмед Гедик бе принуден да се поклони на един падишах, който прекъсваше по средата на изречението боен другар на баща си. Най-лошото бе, че Баязид не само прекъсваше хората, но им късаше и главите. Новият султан отдавна щеше да го е убил, ако не беше бойната слава на стария паша.
"Ех, велики завоевателю Мехмед – мислеше си Гедик Ахмед паша, – къде си да видиш двамата си сина? Нито един не прилича на теб. Единият е безкрайно нещастен, а другият – неизмеримо безочлив. Единият иска да отнеме живота на брат си, а другият – да заеме братския престол."
Внезапно на Гедик му се стори, че Коджа Давуд паша го наблюдава. Вдигна поглед. Не беше сгрешил. Давуд бе втренчил очи в него, докато си шушукаше с няколко везири. Погледите им се срещнаха.
Румелийският бейлербей се усмихна в знак на поздрав. Гедик му отвърна с леко кимване. Всъщност така се гледаха, че от погледите им сякаш излизаха искри.
Гедик Ахмед паша се обърна и отиде до великия везир Исхак паша, който с мъка се удържаше да не заспи.
– Добро утро! Аллах да ви поживи!
Белобрадото лице на Исхак се оживи.
– Добре че дойде, Гедик! Още малко и щях да заспя. Сега поне ще се поразговорим.
Великият везир се огледа наляво-надясно, а после се приведе към събеседника си.
– Кажи сега каква е тази работа?
– Коя работа?
– Тази, със стрелите. Не се прави, че не разбираш за какво ти говоря. Носят се какви ли не слухове. Вярно ли е, че принцът е бил на един хвърлей разстояние?
– Така беше! – кимна с глава Гедик.
– Казват, че и стрелецът е бил на позиция?
– Не един! Осем стрелци бяха заели позиция.
– Ами какво? Целта ли не се виждаше добре?
– Султан Джем
– Шшшт! Да не чуе някой, че го наричаш така! Веднага ще обадят на падишаха.
– Ти този падишах ли го наричаш? – просъска Ахмед паша.
Великият везир притвори очи. След малко ги отвори.
– Та какво казваше?
– Целта се виждаше прекрасно.
– Защо не даде знак за стрелба тогава?
Гедик Ахмед паша се взря в очите на Исхак, почти скрити под белите му вежди.
– Не можах да го погубя.
Исхак едва преглътна. Въздъхна дълбоко.
– Ще ме разплачеш въпреки възрастта ми. Горкото момче!
– Щом Джем попадна в ръцете на неверниците, тази работа скоро няма да приключи.
Великият везир се отдръпна леко назад.
– Така ли мислиш? Дори малкият да се откаже, май този тук няма да миряса, докато не го убие.
И Гедик беше на същото мнение.
– Ех, съдба! – продължи Исхак. – да видим какво ще се случи. А ти внимавай повече! Не си погубил принца, но заради това Баязид ще погуби теб. И не само теб, но и брат си.