– И ти се пази! – усмихна се Гедик паша, като хвърли бърз поглед към Коджа Давуд.
Всички шушукания стихнаха, когато в залата влезе един евнух. Мъжете впериха погледи в него.
Момчето се приближи към Давуд паша. Поздрави го и му прошепна нещо в ухото.
Лицето на мъжа се зачерви от вълнение. Подхвана полите на кафтана си и бързо изтича след евнуха.
– Какво ли му каза онзи?
– Ако съдя по вълнението на пашата, едва ли е нещо добро за нас – повдигна леко едната си вежда Гедик Ахмед.
Султан Баязид седеше на канапето, подпрял глава върху коляно, и гледаше морето през прозореца. Както обикновено, ритмично прехвърляше зърната на кехлибарената си броеница. Жълтите топчета грейваха като огнени на слънчевата светлина, щом излезнеха от шепата на султана.
Чат!
Чат!
Чат!
– Така ли смяташ, паша? – обърна се Баязид към коленичилия пред него Коджа Давуд паша.
– Да, повелителю. Това е мнението на недостойния ви роб. Йоанитите няма да го дадат.
– На Каитбай предложих един милион дуката. Ако на тях им кажа два милиона, пак ли няма да са съгласни?
– Не, султане.
Баязид отброи едно топче от броеницата си. Чат!
– И защо не? Нима животът на брат ми е по-ценен за неверниците от два милиона дуката?
Макар да бе очаквал този въпрос, Коджа Давуд паша с нищо не го показа.
– Ваше Величество е прав. За рицарите изменникът е по-скъп и от злато.
Баязид премести следващото кехлибарено топче. Чат!
Давуд паша погледна крадешком към султана. Въобще не беше очаквал, че Баязид ще поиска съвет от него. "Може би се опитва да ме прецени. Изпитва ме дали съм подходящ за поста велик везир" – разсъждаваше коленичилият мъж.
Трябваше да бъде изключително внимателен. Да обмисля добре всяка своя дума.
– Както Ваше Величество добре знае, за неверниците има две важни неща. Едното – да изтласкат османците от Европа, като възстановят загубените си територии, и другото – да сложат ръка на Йерусалим.
Баязид слушаше безучастно.
– Боя се – продължи Давуд, – че рицарите ще се опитат да използват изменника за постигането на тези две цели.
Чат! Чат! Чат! Потракването на броеницата отново се разнесе из стаята.
– Значи, според теб, ще ме изнудват?
– Това може да се очаква от тях, господарю.
– Да не би да смятат, че ще се оставя да ме мачкат?
– Явно са забравили, че сте син на султан Мехмед Завоевателя. Кой знае още какви вероломства замислят!
Баязид се загледа през прозореца. Помълча няколко минути.
– Добре – промълви най-после той, без да поглежда към събеседника си. – Какво да предприемем?
Коджа Давуд паша замалко да подскочи от радост. Султанът го питаше за мнението му. А всъщност би било редно да попита друг човек – Исхак паша.
За момент Давуд си помисли, че сърцето му ще спре от вълнение. Дишането му се учести. Няколко пъти разтвори и затвори уста, за да успее да си поеме въздух.
– Ферман! – извика мъжът. – Ферман, султане.
Баязид раздразнено го замери с броеницата.
– Ферманите ги издавам аз. Пашите дават само съвети. Задачата на султанските служители е да намират решение на проблемите.
Коджа Давуд отново коленичи.
– Възлагате голяма отговорност на роба си, господарю.
– Не ти възлагам отговорност, а само искам мнението ти.
Давуд реши, че не може повече да протака. Крайно време беше да даде на султана някакво предложение. Мъжът придоби тайнствено изражение и произнесе тържествено:
– Защо не опитате да го подкупите?
– Кого?
– Изменникът.
– Пашааа! – изрева Баязид гневно. От яд скочи на крака. Смяташ ли, че вече не съм го направил?
Измъкна изпод една възглавница някакъв свитък и го хвърли на Давуд.
– Ето! Чети! Писах му, че ще поема издръжката му – на него и на семейството му. Само и само да отиде да живее в Йерусалим. А той виж какво ми отговори.
Падишахът измъкна още един свитък и го подаде на Коджа Давуд. Върху листа имаше само едно двустишие:
– Видя ли? Видя ли какъв отговор пристигна от Родос?
Султанът отново започна да рови гневно под възглавницата.
След дълго тършуване най-после откри търсения свитък.