– Аз също измислих стихотворение. Да не би само той да може да плете рими? Чуй:
Баязид вдигна глава и погледна към Давуд.
– Добре казано, нали?
– Много точно, султане! – отвърна пашата с угоднически тон, но Баязид въобще не му обърна внимание.
– Накрая изпратих писмо на брат ми от името на Исхак паша. Ще получите един милион акчета, а Баязид хан няма да прилага законите на кануннамето. Вие ще се откажете от претенциите си за престола – пишеше в него.
Султанът извади още един свитък и го подаде на коленичилия мъж. Той протегна ръка, за да го вземе, но падишахът го дръпна в последния момент. Разтвори го и зачете:
– Ценя високо твоята дума, но обещанията на Баязид не струват и пет пари. Чу ли, паша? Брат ми вярва на Исхак, но не и на мен. Отдавна се опитах да осъществя онова, което ти хрумна току-що. Така че трябва да измислиш нещо друго.
Когато султанът забеляза, че Коджа Давуд паша всеки момент ще припадне от страх, отиде и седна на кушетката. Зае предишната си поза. Подви единия си крак и отново се зае с броеницата.
Чат! Чат!
– Сега върви, паша. Измисли какво да сторим, та брат ми да престане да ми досажда. Ако успееш, ще те направя велик везир.
– Както наредите, повелителю – запълзя Давуд към канапето. Целуна края на кафтана на Баязид и докосна с чело земята. После се оттегли заднишком.
Малко преди пашата да излезе, султанът внезапно се сети:
– Какво прави Гедик? – попита той.
Коджа Давуд понечи да каже нещо, но падишахът реши, че не му се слуша сега, и с едно движение на ръката отпрати мъжа навън.
45
Джем наистина беше ослепителен, когато се появи в градината на двореца, придружен от Пиер Д'Обюсон.
Стотици рицари се бяха строили в две редици. Броните им блестяха на светлината от факлите и огромните фенери, закачени навсякъде по дърветата. Мъжете вдигнаха високо сабите си и двама по двама допряха върховете им.
Пиер Д'Обюсон застана от дясната страна на Джем и заедно се мушнаха в тунела от саби. Последователно всяка двойка рицари удряше леко остриетата на оръжията си. Разнасяше се мелодичен звън. Принцът чу, че някой с висок и ясен глас обявява пристигането му. Разнесоха се аплодисменти и викове "Урааа!".
Джем излезе пръв от арката от саби. Д'Обюсон умишлено изостана леко назад. Надяваше се, че по този начин ще достави удоволствие на принца. Джем обаче въобще не обърна внимание. Той бе зает да оглежда тълпата от покланящи се хора. И най-вече многобройните красиви жени. Внезапно се притесни, че не знае как би трябвало да се държи с тях. Дали бе редно да ги гледа? Та те бяха почти голи. Деколтетата им стигаха едва ли не до пъпа. А когато се навеждаха, за да се поклонят Джем едва успяваше да удържи възбудата си. В този миг Великият магистър го подкани:
– Да продължим напред.
Тълпата се отдръпна, за да им стори път. Когато принцът минаваше покрай великолепно облечените жени, те първо правеха реверанс, а после започваха да си шушукат.
Джем не се съмняваше, че изглежда достолепно. Беше убеден, че всички тези жени му се възхищават. Нямаше как да не останат запленени от засуканите му мустаци, маслиненокафевия загар на лицето, изписаните вежди и черните му очи.
Пиер Д'Обюсон поведе принца към трапезата. Тя бе ярко осветена от многобройни факли и златни свещници.
Великият магистър внезапно спря.
– Ваше Величество, разрешете да ви представя управителя на провинция Колахиум Николаус.
Пред Джем стоеше дебел мъж. Той се усмихна широко и се поклони. Принцът обаче не му обърна никакво внимание, защото не можеше да откъсне очи от придружителката на Николаус.
Джем стоеше като омагьосан.
Д'Обюсон хвърли бърз поглед към османеца, за да се увери, че красотата на момичето е подействала, както той бе предвидил. Усмихна се доволен: "Крепостта е превзета!".
– Скъпи султане – обади се рицарят, – а тази госпожица е дъщерята на Николаус, Елена.
Елена се поклони. Джем леко отклони поглед, за да прикрие възхищението си от прекрасните голи рамене и грациозната шия на момичето.
– Елена… да не сте от Троя?