– Получихте ли вести от Кайро?
Принцът ѝ отвръщаше кратко:
– Няма да има.
– Не знам.
– Не съм получил Понякога Джем се замисляше дали не бе обидил Феримах, без да забележи? Чудеше се дали е възможно тя да му е сърдита заради Далила или Елена. В крайна сметка заключи, че не го интересува.
И бездруго се чувстваше достатъчно объркан. От толкова месеци бе на Родос, а все още въпросът за организиране на поход срещу Баязид нямаше никакво развитие. Островът бе като някакво откъснато от останалия свят място. Тук въздухът, водата, цветовете, ароматите, дори жените, бяха толкова различни.
Джем се срещаше с Великия магистър Пиер Д'Обюсон почти всеки ден. Той му четеше писмата, които бе написал до папата и европейските крале.
Същината на дългите по няколко страници писма се съдържаше в последните три изречения:
Законният владетел на узурпирания османски престол султан Джем в момента е почетен гост в двореца на рицарите хоспиталиери на остров Родос. Султанът предлага съвместни действия за постигането на дълготраен мир в Европа. Уверени сме, че ще подкрепите усилията на Негово Величество.
Джем положи големи усилия, докато убеди Пиер Д'Обюсон последното изречение да изглежда точно по този начин. Рицарят бе написал нещата доста по-просто и открито и принцът веднага се възпротиви:
– Не! Не съм съгласен да изпращате този текст.
– Но защо? – учуди се Великият магистър. – Нима не желаете подкрепата на кралете?
– Помислете само докъде е стигнал светът, щом един османски владетел търси подкрепата на европейските крале! Може да съм в изгнание, но няма да моля за помощ.
– Да, но се нуждаете от подкрепата им Джем бодна с показалец Д'Обюсон по гърдите.
– Ще го напишете така, все едно вие искате помощта им.
В крайна сметка принцът постигна целта си. Текстът доби желания от него вид.
Джем въобще не подозираше, че ще минат седмици, докато започне да получава отговори.
Когато пристигнеше писмо, Пиер Д'Обюсон бързаше да зарадва принца:
– Ваше Величество, пристигна вест от френския крал, трябва да го отпразнуваме!
– Преди малко ми донесоха отговора на кралица Изабела Кастилска и крал Фердинанд Арагонски, уважаеми султане!
Но Джем вече никак не се вълнуваше от тези писма. На практика те не означаваха нищо.
Скъпи рицарю, моля да предадете на Негово Величество султан Джем, че най-сърдечно го приветстваме за намерението да установи траен мир.
Приветстваха го!
Джем не очакваше приветствия, а подкрепа.
Трябваха му войници, оръжие и пари. Както и кораби, които да го превозят до Румелия.
– Веднъж да стигна до Румелия, нещата ще се подредят – обясняваше принцът на Пиер Д'Обюсон. – Ще се отправя директно към сръбските земи. Там ще свикам армия и ще превзема Истанбул.
Джем мечтаеше да завоюва Истанбул също като баща си.
Само че в писмата, които се получиха от европейските крале, нямаше и намек, че някой ще го подкрепи с войска или средства.
Великият магистър отново седна да пише писма:
Негово Величество султанът смята за уместно да нападне узурпатора на османския престол от Балканския полуостров. Считам идеята му за много добра. За тази цел са му необходими пари, оръжие и кораби.
После отново настъпи напрегнато очакване. Но новите отговори бяха почти като предишните:
Велики магистре, считаме, че плановете на султан Джем са изключително смели и без гарантиран успех.
– Глупаци! – не се сдържаше принцът, щом Д'Обюсон му прочетеше подобно писмо. – Всичките са глупаци! Нима не разбират? Баязид въобще няма да очаква, че ще го нападна от запад. Народът в Румелия ще ме подкрепи.
"Какво да правя? – чудеше се Пиер Д'Обюсон. – Повече не мога да го залъгвам."
Всъщност Великият магистър въобще не бе изпратил писмата, които Джем коригираше с такова усърдие. Той писа на папата и на европейските крале още преди османецът да стъпи на острова:
Ако успеем да вземем сина на Мехмед Завоевателя на Родос, християнският свят ще получи голямо предимство. Ще го убедим да се присъедини към нас. Не се съмнявам, че ще сполучим, защото той се нуждае от подкрепата ни. Ще го изпратим напред, за да разпали война за османския престол. В същото време ще организираме голям кръстоносен поход, който най-после ще сложи край на присъствието на полумесеца по Светите земи. Уверени сме, че ще подкрепите рицарите хоспиталиери за постигането на тази свещена цел.