И ето че корабът, с който пътуваше Дескамп, се завърна.
Д'Обюсон разбра, че пратеникът му носи лоши вести, веднага щом влезе в стаята. Бе изпратил да известят Джем за пристигането на Дескамп още като зърна кораба на капитан Цезар на пристанището.
– Нещо лошо ли се е случило? – попита Д'Обюсон разтревожено.
Дескамп кимна с глава и му подаде един свитък.
– Писмо от майката на Джем.
Великият магистър взе писмото и докато отиваше към покоите на принца, разпореди:
– Отменете пиршеството довечера. Кажете на Елена, че ще свършим друг път онова, за което сме говорили.
Великият магистър намери Джем в стаята му. Феримах тъкмо приготвяше одеждите му за вечерното пиршество.
Пиер Д'Обюсон подаде безмълвно писмото на османеца. Погледите им се срещнаха. Рицарят отвърна очи, но Феримах долови притеснението му и се досети, че носи лоши вести.
Джем разви свитъка. Веднага разпозна почерка на майка си. Върху лицето му се изписа особено изражение. Сякаш се досети, че му предстои да научи нещо ужасно.
Още първите редове му подсказаха, че се е случила голяма беда:
Скъпи и прескъпи мой сине! Храбри наследнико на султан Мехмед! Знам, че сторих голям грях, като не ти писах толкова време. Не можех да събера сили. Сърце не ми даваше да ти съобщя ужасната новина…
Феримах не откъсваше очи от Огнения принц. Наблюдаваше как очите му жадно поглъщат написаното.
…Как да ти кажа, че едно тригодишно дете стана жертва на османските закони?
Джем изпусна писмото и впи поглед в прозореца.
Феримах се досети, че принцът е сполетян от голямо нещастие. От гърдите ѝ се изтръгна вик:
– О, Аллах!
Втурна се към Джем. Понечи да попита: "Лоши новини ли има?" но личеше съвсем ясно, че новината е не само лоша, но и ужасяваща.
– Чети! – нареди с треперещ глас принцът на момичето, без да отвръща поглед от прозореца. – Прочети ми писмото докрай!
Феримах вдигна писмото. Междувременно погледна крадешком към Пиер Д'Обюсон. Той стоеше с наведена глава.
– Чети, Феримах!
Прислужницата започна да чете:
– Как да ти кажа…
– Това го прочетох. Чети по-нататък.
Феримах подхвана следващото изречение, но очите ѝ се замъглиха от сълзи. Едва различаваше буквите.
– Една сутрин взех дъщеричката ти Гевхер и тръгнах към стаята на Нада и Огуз. Беше време за кърмене. Там обаче ги нямаше. Попитах един от слугите къде са. Той ми каза, че са заминали. Късно предната вечер Каитбай предал на османски посланик внучето ми заедно с майка му, тъй като Баязид изпратил войска на границата. Казаха ми, че ще ги изпратят в столицата. Ах, сине! ...
Феримах нямаше сили да продължи. Спря. Преглътна едва-едва и избърса сълзите си с опакото на ръката.
– Чети! – просъска Джем. – Не жали сърцето на този безполезен баща, изоставил сина си Огуз в чужда страна, погълнат от жаждата за власт. Нека сега сърцето, умът и душата му се пръснат от мъка!
Феримах пое въздух и продължи:
– По заповед на Баязид по пътя са отнели живота на твоя наследник и син Огуз хан.
Феримах усети, че ѝ прилошава. Сякаш някаква буца заседна в гърлото ѝ. Хвана се за масата.
– Чети! – заповяда рязко Джем.
С огромно усилие на волята момичето продължи да чете:
– Нека почива в мир. Дано Аллах ти даде сила да понесеш болката. Дъщеря ти Гевхер е при мен. Чувства се добре. Намерих ѝ дойка, тя я храни… Чуй ме, синко! За мен вече няма значение дали ще бъдеш султан или не. Ще стане каквото е писано. Но знай, че ако умра, без да е отмъстено за внука ми, душата ми никога няма да намери покой.
Феримах вече не можеше да сдържи риданията си.
Какво ли щяха да правят сега?
Нямаше думи, които да го утешат, нито сила, която да заличи болката от загубата на едно ненавършило четири години дете.
В стаята цареше пълна тишина. Чуваха се единствено хлипанията на Феримах.
– А какво е станало с майка му? – Гласът на Джем сякаш долетя от друг свят. – Нали и тя е била с него? И нея ли е погубил великият падишах?
Феримах отново взе писмото и се опита да го дочете.
– Чичек хатун не казва нищо по този въпрос.
След малко Джем се обърна. Приближи се към Пиер Д'Обюсон. Гледаше мрачно. Лицето му сякаш се бе състарило.
– Рицарю – каза той с дрезгав глас, – ще ме извините тази вечер. Няма да дойда на пиршеството. В траур съм.