– Върви! – процеди той през зъби. – Предай на падишаха, че извадената наполовина шпага е знак за мир.
– Какъв е отговорът ви? – повтори въпроса си пратеникът.
Нима не се бе изразил достатъчно ясно? Нима мъжът не бе разбрал, че хоспиталиерите ще приемат предложението?
– Отговорът е: Родос няма да наруши мира. И за да докажа това, още утре ще изпратя човек при френския крал Луи. Предай думите ми на султана. Той ще разбере.
Пиер Д'Обюсон напусна бързо залата, без да даде възможност на османеца да каже каквото и да било повече. Целият трепереше от яд.
– Извикай капитана! – разпореди той на адютанта си. – Побързай! Ще ми трябва и кардинал Димитриус.
Когато влезе в стаята си, рицарят застана пред прозореца и се загледа в морето. Опитваше се да се успокои. Слънцето щеше да изгрее всеки момент. Морето бе започнало да изсветлява. На изток се появи розово сияние.
Пиер Д'Обюсон знаеше, че не може да протака повече. Пасивността на Църквата и държавниците бе провалила всичките му планове.
Сега Родос бе в опасност.
И той незабавно трябваше да избави острова от опасността.
На вратата се почука. Влезе капитан Цезар.
– Подготви се за вдигане на котва.
– Кога трябва да отплавам?
– След няколко часа.
Капитанът не скри изумлението си.
– След няколко часа ли? Корабът
– Направи каквото ти казах. Тръгваш след няколко часа.
– Накъде?
– Към най-близкото пристанище на Рим.
Капитанът отдаде чест и излезе.
Пиер Д Обюсон се отправи към масата. Трябваше да свърши още нещо, преди да се появи кардинал Димитриус. Подготви се да пише писмо, но не на френския крал.
Ваше Светейшество Сикст IV… – започна рицарят.
Георгис Димитриус четеше писмото до папата със замислено изражение.
"Какво се е зачел този глупак? – ядосваше се рицарят. – Все едно го учи наизуст!"
След известно време кардиналът най-после му подаде свитъка.
– Нека остане у вас! – каза Пиер Д'Обюсон.
Димитриус се учуди, но задържа писмото.
– Какво мислите?
– Добре сте го написали.
– Само това ли ще кажете?
– Трябваше да свършим тази работа още преди месеци. Знаете
– Няма време за повече приказки! – прекъсна го Д'Обюсон. – Считате ли, че е достатъчно ясно и категорично?
– Да, така мисля.
– Джем непрекъснато прави планове как ще замине за Румелия. Залъгвам го вече толкова месеци. И за да съм по-убедителен в лъжите, попитах капитан Цезар кое е най-близкото пристанище на Балканския полуостров. Оказа се Балона. Джем смята, след като достигне до него, да продължи към Сърбия. Вярва, че народът там ще го подкрепи, защото майка му и жена му са сръбкини.
– Мечти!
– Така е, но той е убеден, че ще успее. Тези неща не ги написах в писмото, но се надявам вие да ги разкажете на папата.
– А ако Джем откаже да поеме към място, различно от Румелия?
Великият магистър сви рамене.
– Той ще си мисли, че отива в Румелия.
– Според мен трябва и това да напишем на Светия отец.
Пиер Д'Обюсон не искаше да губи повече време. Изправи се.
Димитриус отново му подаде свитъка.
– Ще остане у теб. Ти ще го предадеш на папата.
Кардиналът остана като втрещен. Замисли се. После несигурно промълви:
– Аз?
– Да, ти! Рицарите хоспиталиери не биха могли да намерят по-добър посланик до папата от теб. Пък и само ти можеш да го накараш да разбере на каква голяма опасност сме изложени. Поради глупостта на кралете… – Тук Великият магистър мислено добави и Рим. – …Родос може да бъде нападнат всеки момент.
– Кога тръгвам?
– Веднага щом капитан Цезар съобщи, че корабът е готов да отплава.
Пиер Д'Обюсон стоеше загледан в лодката, която излизаше от тясното устие на пристанището Мандраки. Кардинал Димитриус седеше на кърмата, здраво стиснал перилата на плавателния съд. Четирима гребци го караха към кораба. След малко се разнесе дрънчене от тегленето на синджира, с който бе завързана котвата на галерата.
Корабът пое бавно на запад. Моряците опънаха главното платно.
Внезапно в съзнанието на Великия магистър изникна един спомен. Пиер Д'Обюсон сякаш отново чу Джем да го пита: "Как ще ми гарантирате, че няма да ме продадете? Брат ми пръска пари, за да се отърве от мен. Вие на колко ме оценявате?"
Спомни си и собствените си думи: "Единствената гаранция, която мога да ви дам, е думата на Великия магистър на Ордена на хоспиталиерите".
Рицарят се вгледа в бледото си отражение в стъклото на прозореца. Гледаше го лице на обигран хитрец.