"Какво да се прави, султан Джем? – помисли си Пиер Д'Обюсон. – Великият магистър толкова държи на думата си."
48
Великият везир Коджа Давуд паша изглеждаше угрижен, докато вървеше през двора към покоите на падишаха. Изкачи стълбите бежешком. Пешовете на кафтана му се развяваха, когато се мушна през вратата, която стражите разтвориха за него.
"Трябва да съобщя на султана час по-скоро!" – мислеше си везирът. Знаеше, че господарят му ще се развълнува от важната вест.
Днес от Родос бе пристигнал пратеник на хоспиталиерите. Най-после идваше развръзката на плана, измислен от Коджа Давуд паша. Именно негова бе идеята да предложат на рицарите йоанити да изведат Джем от острова си.
Сега вече пашата можеше да насочи вниманието на султана към една друга, много важна за везира тема. Така едновременно щеше да се представи като верен служител на държавата и да осуети предателство срещу падишаха.
Давуд бе твърдо решен най-после да се отърве от Гедик Ахмед паша. Султанът се лъжеше, като си мислеше, че старият пълководец само си почива. Великият везир бе убеден, че Гедик поддържа тайни контакти с Джем. И не само той. Исхак паша също скрито подкрепяше принца изгнаник. Давуд възнамеряваше най-после да повдигне този въпрос пред султана и да сложи край на вероломството срещу османската държава.
Докато вървеше по дългия коридор, великият везир внимателно обмисляше предстоящия разговор.
"Не мога да търпя повече тези заговори зад гърба ми, повелителю!" – щеше да каже на султана. А когато господарят го попита какво има предвид, щеше уверено да заяви:
– Надушвам, че подготвят удар срещу вас.
Баязид със сигурност щеше да подскочи:
– Какви ги говориш, паша? Кои са злосторниците? Казвай бързо, та да им взема главите!
Давуд осъзнаваше, че в никакъв случай не трябва да споменава конкретни лица. Ако произнесеше имената на Гедик и Исхак, падишахът веднага щеше да се досети, че великият везир се опитва да се отърве от съперниците си.
– Ясно е, че се гласи някакво предателство. Беглецът изменник със сигурност има свои хора в палата. Питате кой е? Всеки може да е. Дори най-верните ви слуги. Нямам доверие дори на самия себе си. Съмнявам се във всички, защото виждам сенки, чувам шепоти. Не се страхувам за себе си, а за вас. Аз ще бъда щастлив да загина, служейки на държавата.
"Брей! – учуди се сам на себе си Коджа Давуд, докато преговаряше речта, която се канеше да произнесе. – Какви високопарни слова!" Беше ги съчинявал цяла нощ. В същото време осъзнаваше, че няма да събере смелост да каже дори една от тези думи на Баязид. Султанът веднага щеше да разбере какво се крие зад тях. Всички смятаха, че падишахът дреме, докато слуша служителите си, полегнал на канапето. Давуд обаче знаеше, че не е така. Баязид виждаше и чуваше, даже четеше мислите на човека срещу него, дори когато бе със затворени очи.
Прислужникът, застанал пред молитвеното отделение на падишаха, видя великия везир и се мушна зад завесата, за да съобщи за идването му. След няколко секунди се показа отново и даде знак на Коджа Давуд да се приближи.
Пашата зае молитвена поза и застина в очакване.
Баязид сякаш въобще не забелязваше присъствието му. Продължаваше да отброява зърната на броеницата си.
Везирът знаеше, че султанът може да го остави да чака безкрайно. По нищо не личеше, че се кани да му обърне внимание. Устните на Баязид едва доловимо помръдваха. "Моли се" – досети се Давуд паша. Постоя мълчаливо още известно време. После се изкашля тихо, за да напомни за присъствието си.
– Вести ли ми носиш?
– Да. Дойдоха новини от Родос, повелителю! – моментално отвърна великият везир.
Както и очакваше, падишахът веднага отвори очи. Обърна се към служителя си.
– Нашият пратеник вече ми предаде отговора на рицарите. Нещо ново ли има?
– Да, господарю!
– Да не би неверниците да се опитват да ни изиграят?
– Дошъл е един от най-високопоставените рицари. Името му е Дескамп.
– И какво иска?
– Напомня за обещанието на падишаха да заплаща на хоспиталиерите 45 хиляди дуката годишно и пита кога ще бъде извършено първото плащане.
Баязид почервеня от гняв.
– Безсрамник! Нахалник! Ти с кого мислиш, че разговаряш, та повтаряш така директно въпроса на неверниците? Редно ли е да държиш такъв език на султана?