– Аз… – опита се да отвърне Коджа Давуд, но замлъкна и се разтрепери като лист.
– Ти! – Султанът се ядоса още повече. – Ти си седял и си слушал човека, който си е позволил най-безочливо да поставя въпроси на падишаха. Не можа ли да го прекъснеш и да го попиташ кога хоспиталиерите ще изпълнят обещанието си?
Когато усети, че падишахът е разгневен повече на пратеника, отколкото на него, Давуд паша коленичи пред Баязид.
– Естествено, че не слушах безучастно думите на неверника – промълви великият везир със съкрушен глас. – Ако беше така, щях да си заслужа бесилото, господарю.
Лицето на Баязид се разведри за миг, но после бързо се смръщи.
– Казвай, паша! Какво отговори на пратеника?
– Веднага го нахоках. Казах му: "Ако ти е мил животът, върви си!" Разкъсах писмото, което носеше, и му заявих: "Само човек, равен по могъщество и земи с османския падишах, има право да му задава въпроси. Богатството и силата на моя повелител не могат да се опишат с думи. Щом султанът е казал, че ще плати, значи така ще бъде. Може да го направи и като дойде лично на Родос, за да изпълни завета на покойния си баща султан Мехмед!".
"Хубаво го казах!" – зарадва се мислено великият везир.
Очите на Баязид блеснаха.
– Нахални неверници! За какви се мислят? Вместо да са благодарни, че не им разруших крепостта, задето подслониха брат ми, те ми напомнят какво съм бил обещал! Първо те да си изпълнят обещанието
– Ще го изпълнят, господарю! Вече всичко е подготвено. Ще махнат предателя от острова.
– Ааа! Ето това вече е новина! Значи вината е у теб. Съобщаваш най-важното последно! Напразно се ядосвах!
– Господарю, простете на роба си! Когато чух безочливия език на пратеника, забравих всичко друго.
Коджа Давуд усети, че подходящият момент е настъпил. Трябваше да повдигне въпроса сега или да продължи да живее в страх от Гедик Ахмед паша. Разбира се, ако Гедик го оставеше да живее.
– Освен това Султан Баязид отдавна бе разбрал, че когато някой започне изречението с "освен това", не следва нищо добро.
– Какво има, Давуд паша?
– Чудех се дали няма да е добре да вземем някои предпазни мерки.
В очите на Баязид пробягна сянка на тревога и съмнение.
– Предпазни мерки ли?
– Пратеникът на хоспиталиерите Дескамп съобщи, че Джем постоянно настоявал да го отведат в Румелия.
– В Румелия?
– Естествено, рицарите няма да изпълнят желанието му. Само ще се престорят, че го правят, но все пак… Снощи ми хрумна, че
– Паша, говори направо! Стига с тези недомлъвки.
– Напоследък интересът към Румелия се повиши. Много са тези, които искат назначение там Падишахът прекъсна Давуд:
– За Исхак ли намекваш?
"Точно за него!" – помисли си везирът, но замълча и само притвори очи.
– Нямам доказателства, за да обвинявам когото и да било, господарю. Но опазването на сигурността и спокойствието в империята е мое първо задължение. Тревожа се, че изменникът може би поддържа връзки с някого тук, в столицата.
– Изплюй камъчето, Давуд паша!
– Отстъпникът вероятно има поддръжници. Никой не знае. Може да има такива, които са опънали лъка и само чакат да пуснат стрелата.
Лицето на Баязид почервеня. Помисли малко и каза:
– За Исхак – нищо не мога да кажа. Все пак му дадох дъщеря си. Ако извърши предателство спрямо свекър си, значи да се отрече от себе си. Не мога да вдигна ръка срещу него без сигурни доказателства. Обаче Най важното бе каква заповед ще последва след султанското "обаче".
– Ако става въпрос за Гедик Ахмед паша – нямам възражения. И на мен не ми харесват поведението и приказките му. А след случая със стрелата вече имам едно наум. Веднага да го арестуват и да го хвърлят в тъмница Коджа Давуд паша едва се сдържа да не изръкопляска от радост. Вече очакваше, че султанът ще разпореди да отрежат главата на Гедик.
– Само че не можем да оставим Румелия така.
Баязид се взря в лицето на великия везир и добави:
– Не стой така! Свикай войската! Трябва да завършиш завоюването на босненските земи.
Давуд въобще не беше очаквал подобен развой.
"Сега ще трябва да измисля как да убия Гедик в затвора!" – каза си веднага той.
49
Джем бе облегнал ръце на перилото на родоската галера и наблюдаваше морето. Взираше се в невидимия бряг отсреща.
"Знам, че е там! – мислеше си принцът. – Румелийският бряг!" Силният вятър надуваше платната. Корабът летеше като птица към Румелия.