Там започваше пътят, който щеше да го отведе към престола.
Вятърът развяваше косата на Джем. Още по пътя от Халикарнас към Родос османецът бе научил, че няма как да стои на палубата с покрита глава.
Засмя се, като си спомни как вятърът бе грабнал чалмата му.
Беше в добро настроение, макар да бе оставил някои от най-близките си спътници и коня си Шимшек на Родос. На острова остана и вторият му син Мурат.
Далила бе родила прекрасно бебе с розови бузки. Джем тръгна на път още преди то да е навършило четиридесет дни. Кръсти момчето на дядо си.
Когато му даваше името, принцът тихо прошепна на сина си:
– Мурат хан, нека станеш като прадядо си – хан на хановете, като дядо си – велик юнак, като баща си Когато каза "като баща си", сякаш буца заседна в гърлото му. Какво ли можеше да добави за себе си? Несретник, изгнаник или беглец Най-вече Джем пожела на сина си да има дълъг живот. Молеше се с цялото си сърце да не го споходи съдбата на брат му Огуз. "Ако аз не успея, ти ще отмъстиш за по-големия си брат!" – каза си принцът.
Рицарят Пиер Д'Обюсон бе посъветвал Джем да не взема Мурат със себе си.
– И този свой наследник ли да зарежа? – възпротиви се османецът.
– Та той е още невръстно бебе. Нека остане тук с майка си. Като поотрасне, ще ви го изпратим. Имате думата на хоспиталиерите.
Джем осъзнаваше, че Великият магистър е прав. Ако вземеше Мурат със себе си, означаваше да го обрече на смърт. Трябваше да се примири. Така или иначе, когато рицарят му съобщи: "Утре заминавате!", принцът вече нямаше сили да се съпротивлява. Пък и защо да не остави момченцето, щом Пиер Д'Обюсон обеща да го изпрати по-късно?
Джем вече нямаше търпение да се отърве от този затвор.
– И закъде заминавам? – с трепет попита той.
– Към мястото, което пожелахте. Румелия.
Османецът изпита задоволство. Поне едно от желанията му щеше да се сбъдне.
След толкова болка, жертви и чакане най-после щеше да поеме в правилната посока.
"Идвам, Румелия! – провикна се мислено Джем. – Очаквай ме!"
Внезапно по лицето на Великия магистър се изписа загадъчно изражение. Огледа се наоколо и тихо зашепна на принца:
– Ваше Величество, ако се случи да изпаднете в беда, прошепнете на стражите: Non cantabit gallus. Запомнихте ли?
– Какво? – учуди се Джем. – да кажа "преди да се пропели петлите" ли? Това някаква парола ли е?
Пиер Д'Обюсон сниши гласа си още повече:
– Тихо! Ако той ви отвърне: donec ter me neges, може да сте спокоен, че рицарите хоспиталиери скоро ще ви дойдат на помощ.
Джем бе обхванат от радостно вълнение заради предстоящото си пътуване до Румелия. Думите на рицаря го разсмяха.
– Преди да са пропели петлите, ще се отречеш от мен три пъти… Какви са тези брътвежи?
– Не са брътвежи. Така е казано в Библията. – Пиер Д'Обюсон притвори очи. – Когато свети Петър казал на Исус, че е готов да даде душата си за него, Христос му отвърнал: "Не ще пропее днес петелът, преди три пъти да отречеш, че ме познаваш". Този стих е парола.
– А как да разпозная кой е от вашите хора, за да му кажа паролата?
– Рицарите хоспиталиери са навсякъде. Можете да ги срещнете, където и да отидете. Така е било и така ще бъде. Докато свят светува.
Джем не обърна сериозно внимание на думите на Великия магистър. Прие ги като самохвалство. Усмихна се и си каза: "Тези да ги разправя на някой друг!"
На тръгване от острова за принца най-трудно бе да се отдели от сина си. Прегърна го, целуна го и дългодълго се наслаждава на мириса му. "Скоро ще се видим" – прошепна той на гукащото бебе. Когато го погъделичка с мустаците си, то се разсмя.
Джем се закле никога да не забравя гукането и смеха на Мурат. Не бе имал щастието да усети мириса на Гевхер. Може би никога нямаше да има шанса дори да я зърне.
Принцът освободи Шаразад и Айше – две от трите момичета, които му бяха подарени за наложници от Каитбай.
Далила бе изненадана. Разплака се.
– Ти ще дойдеш при мен по-късно! – опита се да я успокои Джем. – Рицарите обещаха. Когато Мурат поотрасне, ще ви изпратят при мен.
– А ако не ни изпратят?
– Ще ви изпратят. Хоспиталиерите държат на думата си. Аллах всичко вижда. Пиер Д'Обюсон може да е неверник, но каквото обеща досега, го изпълни. Ето, заминавам за Румелия, както се бяхме разбрали.
Принцът предложи на мъжете от свитата си да останат на Родос, за да потърсят начин да се върнат в османските земи. Те предпочетоха да го последват. Когато обаче им обясни, че не може да вземе всички със себе си, някои сами избраха да останат на острова.