Когато пехливанинът Кадир ага чу, че ще заминават за Румелия, спонтанно възкликна:
– Благодаря ти, Аллах! Най-после ще мога да премеря сили в нормална борба както преди! Тук ми се протри кожата от хватките на тези рицари!
Всички избухнаха в смях.
Джем дори не попита Феримах дали иска да остане на Родос. Добре знаеше, че ще тръгне с него. Дори още преди бръснарят Мустафа ага да го попита:
– Господарю, онова момиче, прислужницата ви, си е стегнала багажа. Донесе ми го. Какво да го правя?
На принца му се прииска да каже: "Тя не ми е прислужница!". Само че не знаеше какво би отвърнал, ако бръснарят го попита: "А каква ви е тогава?"
Затова Джем само промърмори:
– Феримах идва с нас. Качи багажа ѝ на кораба, Мустафа ага.
Най-после поеха на път.
Корабът се плъзгаше по морето.
– Дръж се, Румелия! Идва султан Джем! – извика принцът, сякаш се надяваше вятърът да отнесе гласа му до хората на брега.
Джем наблюдаваше залязващото слънце. Потърси с очи Родос. Островът се бе превърнал в тънка виолетова линия. Още малко и съвсем щеше да изчезне от погледа му. Да остане в миналото.
Бъдещето го очакваше в Румелия.
Капитан Цезар мина покрай Джем и принцът се възползва да го попита:
– Как е, капитане? Всичко наред ли е?
Цезар сякаш се поколеба как точно да отвърне, но накрая отсече:
– Да!
Понечи да продължи обиколката си, но Джем не му позволи:
– Погледнете натам… – Османецът сочеше към хоризонта.
Естествено, там не се виждаше нищо освен море.
Капитанът кимна.
– Хайде! – възкликна весело принцът. – Признайте си! Не виждате нищо, нали?
– Така е, Ваше Величество.
– Само че аз виждам. Там е Румелия… Румелия!
– Ах, да, разбира се! – отвърна колебливо Цезар. – Мислех, че ми показвате нещо друго.
– Какво друго!? – разсмя се Джем. – Кога ще пристигнем?
Капитан Цезар очакваше този въпрос отдавна.
– Не мога да кажа – отвърна той с уверен глас. – Всичко зависи от морето.
– А ако напредваме с това темпо?
– Може би след около седмица.
"Значи новото начало ще бъде поставено след седмица!" – каза си принцът.
Джем вечеря в каютата си, а после отново излезе на палубата. Луната осветяваше кораба и морето.
Принцът забеляза, че на палубата вече има някой. Феримах.
Момичето гледаше съсредоточено месеца и звездите, облегнато на парапета на кораба.
На Джем му се стори, че е захладняло. А може би вятърът се бе усилил? Искаше му се да протегне ръце и да прегърне Феримах. Косата ѝ се развяваше лудо.
Приближи се тихо, без слугинята да го усети. Внезапен порив на вятъра подхвана косата ѝ и я залепи за лицето на Джем. Принцът почувства, че краката му се подкосяват от тази близост. Докато Феримах прибираше косата си, без да иска, удари лицето на господаря си с ръка и стреснато подскочи.
– Джем! – възкликна тя, но после бързо се поправи: – Господарю!
За втори път бе нарекла принца по име.
Джем можеше да се закълне, че никой друг не може да произнесе името му толкова красиво, колкото Феримах.
– Изплаших ли те?
Момичето му хвърли бърз поглед.
"Глупчо – помисли си тя, – ти никога не би могъл да ме изплашиш!"
– Неее, няма такова нещо! – обърна се с лице към принца. – Ударих ви, без да искам. Простете!
Това бе най-дългият им разговор от месеци насам.
– Може ли да те попитам нещо? – започна Джем.
Феримах се изненада, но не погледна принца.
– Защо искате позволение да зададете въпрос на една слугиня? Вие сте мой господар, питайте каквото искате! Правете каквото искате.
– Феримах!
Момичето обърна поглед към звездите, сякаш някой я викаше оттам.
– Сърдита ли си ми? – попита Джем.
– Султане
– Да не би да съм те наранил неволно с дума?
– Господарю Дали Джем следваше да приеме тези отговори за "не? Не беше сигурен.
– Да не би да се сърдиш, задето не исках да те взема с мен на Родос? Аз само Този път Феримах отговори ясно:
– Не!
– Тогава защо не ми говориш през последните месеци? Не идваш при мен, без да съм те повикал. Какво се е случило?
– Вие
– Какво аз? Не мисли, че не съм забелязал. След пиршеството в градината на двореца ти внезапно се промени.
Момичето мълчеше. Сведе глава и се загледа в морските вълни.
– Заради Елена от Родос ли е?
Феримах продължаваше да стои безмълвна.
– Но с нея… само… как да кажа… нищо не Не му достигнаха думите, за да обясни, че не е имал интимна връзка с родоската красавица.