Няколко въоръжени с пушки и саби моряци се затичаха към мястото, от което долиташе глъчката. Когато видяха приклекналите османци, един от тях кресна силно:
– Какво става тук?
Джем го изгледа навъсено през рамо и отвърна:
– Един от придружителите ми е починал.
Някои от моряците извадиха кръстовете, които носеха у себе си, и уплашено се дръпнаха назад.
– Отдръпнете се, отдръпнете се! – разпореди най-старшият от моряците. – Не го докосвайте. Да пази господ! Няма по-страшно нещо от мъртвец на кораба. Извикайте лекаря! Кажете му, че е загинал човек. Съобщете и на капитана.
Не стана нужда да му съобщават. Той вече се бе появил заедно с помощник-капитана. Лекарят също бе с тях.
– Отдалечете се от тялото – извика Цезар на Джем. – Не бива да го докосвате, преди да се изясни от какво е умрял.
Докторът побутна леко безжизненото тяло. Огледа го набързо. Угриженото му изражение веднага изчезна.
– Няма нищо страшно – обърна се към капитана. – Не е Черната смърт.
Престорената напрегнатост на Цезар също се разсея. Моряците се успокоиха. Усмихнаха се един на друг.
– Морска треска е – продължи лекарят. – От треска е умрял.
– Морска треска ли?
Докторът се обърна към Джем.
– Да, няма съмнение. Често се случва при хора, несвикнали с дълги морски пътешествия.
– Как така? – недоумяваше Джем. – Довчера беше съвсем здрав.
– Вие да не сте лекар? – попита го мъжът с насмешка. – Очевидно е, че е умрял от морска треска.
Джем осъзна, че няма смисъл да твърди обратното.
Цезар изпрати помощник-капитана заедно с няколко моряци към стълбите, а самият той се приближи към Джем.
– Трябва веднага да го погребем.
– Къде да го погребем?
Учуден от въпроса му, капитанът изгледа принца.
– Как къде? В морето, разбира се.
– Няма да позволя!
– Да позволите ли? Въобще няма да ви питам!
Спорът ставаше все по-ожесточен. Макар спътниците на Джем да не разбираха какво си казват двамата мъже, те се досещаха, че капитанът отново ще се опита да потъпче волята на господаря им. Стиснаха юмруци. Всеки си избра по един моряк, с когото да се заеме. Щяха да им теглят един хубав бой, но беше ясно какво ги очаква после. Една шепа мъже нямаше как да надвият цял кораб с въоръжени моряци. В крайна сметка султан Джем можеше да загуби живота си.
– Капитане! – процеди принцът през зъби. – Според нашите обичаи мъртвецът трябва да бъде заровен в земята.
Цезар се усмихна.
– За съжаление не е възможно. Няма как трупът му да остане на кораба. За нищо на света! Имаме поне още два дни път. А в тази жега… Няма да стане. Морето му отне живота, на него ще дадем тялото. Такова е правилото.
Капитанът се обърна и прошепна нещо на хората си.
– Капитане! – извика Джем.
Цезар спря.
– Моля ви! – с мъка промълви принцът.
Феримах едва се сдържаше. Не разбираше какво си говорят, но сърцето ѝ се късаше, като гледаше умолителното изражение върху лицето на Огнения принц.
– Поне разрешете да отдадем почит на другаря си, както му е редът.
Капитанът се замисли, после отсече:
– Но без да се мотаете!
Поставиха увитото тяло на Касим ага върху една дъска, сложена напречно на перилото на кораба.
Джем прочете молитвата.
Останалите мъже застанаха зад него с обърнати към небето ръце.
Феримах подаде глава от стълбището към долната палуба. Раменете ѝ се тресяха, но тя не издаде нито звук. От очите ѝ не капна нито сълза.
Вътре в нея обаче бушуваше истинска буря. Момичето негодуваше срещу злочестата им съдба. "Стига! – мислено стенеше тя. – Стига болка! Какво толкова сме сторили, та ни заливаш с такава мъка? Нима не ти стига смъртта на едно тригодишно дете? Или кръвта на толкова загинали на бойното поле? Умолявам те, стига вече!"
Моряците се бяха събрали на групички и наблюдаваха импровизираната церемония. Отначало се присмиваха.
– Хей, турци! – подвикваха някои.
Подигравките им обаче бързо стихнаха. Макар да не разбираха нито думичка, ясният глас на Джем и мелодичният напев докоснаха сърцата им. Спряха да се смеят и да си шушукат. Безмълвно изпратиха Касим ага.
– Нека почива в мир! – произнесе Джем три пъти.
– Нека почива в мир! – повториха три пъти след него другарите му.
– Нека почива в мир! – нежното женско гласче на Феримах долетя от стълбището към долната палуба и се сля с тъжния хор от плътни мъжки гласове.
Капитан Цезар стоеше на кърмата на кораба с ръце върху руля. Слушаше молитвата на османците. Мислеше си, че след като приключи с опелото, Джем ще се прибере в каютата си или ще поиска помощ, за да спусне трупа в морето.