Имаше чувството, че ще припадне от притеснение.
– Господарю, не е заключено.
Бравата се завъртя надолу. Вратата се открехна и Джем подаде глава.
Сърцето на Феримах биеше като лудо. Сякаш всеки момент щеше да изхвръкне от гърдите ѝ. Тя сведе глава.
Огнения принц вече бе в стаята ѝ.
Като се изключи чаршафът, с който се бе прикрила, Феримах стоеше съвсем гола пред него.
Момичето повдигна леко глава, за да види как е облечен Джем.
Той стоеше гологлав и разрошен, само по дълга бяла риза. Под нея прозираха мъжествената му гръд и силните му рамене.
– Феримах! – прошепна принцът.
– Господарю! – отвърна тя и в същия миг се прокле. Трябваше просто да извика "Джем!" и да се хвърли в обятията му.
За щастие принцът направи онова, което Феримах не можа. Приближи се към момичето и постави ръце върху двете ѝ рамене. А тя все още не можеше да събере смелост да вдигне глава и да го погледне в очите. Усети дъха му. Доиска ѝ се да отпусне глава върху рамото му. Да вдъхне от мириса му Само след миг обаче опиянението ѝ се изпари.
– Феримах! – заяви тържествено Джем. – Вълкът си отиде!
Сякаш някой поля Феримах със студена вода. Внезапно принцът я пусна и се отдалечи от нея.
– Вълкът ли, господарю? – едва намери сили да отвърне тя.
– Да! – въздъхна щастливо Джем. – Нали ти разказвах. Рижият вълк, който постоянно смущаваше мислите и сънищата ми.
"Каква глупачка съм! – каза си момичето. – Как можах да си помисля, че султанът ще ме вземе в обятията си като Далила.
– Въ… вълкът – започна да пелтечи слугинята. – Как стана?
– Не знам. Просто си тръгна. Изостави ме. Няма го.
Джем бе толкова развълнуван, че въобще не забелязваше разочарованието на момичето.
– Преди малко си дадох сметка, че откакто съм в Ница, рижият вълк не се е мяркал нито в сънищата ми, нито в представите ми. Направо не мога да повярвам! Дори затворих очи и го повиках. Но него го няма и няма. Сега никой не ме подстрекава да се боря за трона и короната.
На принца му идваше да заподскача от щастие.
Дори за миг не му направи впечатление, че чаршафът, с който се бе прикрила Феримах, се е смъкнал и тя стои съвсем гола.
Джем изтича до прозореца и извика към морето:
– Чуйте, вълни! Събудете чайките! Нека станат свидетели на чудото! Султан Джем се раздели с жаждата за власт. Отърва се от рижия вълк!
Принцът излезе от стаята на Феримах така ненадейно, както се бе появил.
– Спасих се! Отървах се! Рижкото си отиде! – припяваше си доволно Джем, докато слизаше надолу по стълбите.
Джем нямаше време да се порадва на освобождаването си от вълка, защото върху него се стовари тежестта на друг плен. Жак Д'Арманяк бе казал, че престоят на принца в Ница няма да продължи дълго, но ето че минаваха дни, седмици и месеци, а заповед за отпътуване към Лион все не идваше. На всичко отгоре Д'Арманяк пазеше причината за забавянето в дълбока тайна.
Принцът се опитваше да забрави миналото и да се отърси от плановете си за бъдещето. В Ница почти нищо не му липсваше, но все пак имаше право да знае какво се случва. Постоянната неизвестност го изнервяше.
Най-вече го измъчваше това, че не му позволяваха дори да се поразходи по морския бряг. За излизане на балкона – не можеше и да помисли. Когато Джем възропта срещу тези ограничения, Д'Арманяк предложи да му организира разходка с карета.
– Естествено, аз ще дойда с вас! – заяви мъжът и постави допълнително условие: Джем в никакъв случай да не слиза от каретата.
– Нали знаете! – прошепна французинът. – Пълно е с шпиони и убийци.
Когато видя каретата за разходка, Джем се усмихна тъжно. Прозорците ѝ бяха закрити с пердета от черен тюл. Д'Арманяк го предупреди, че завесите трябва да бъдат спуснати през цялото време. Принцът се подчини и на това изискване.
"Така или иначе през целия си живот гледам света през черен тюл" – помисли си той.
– Да тръгваме! Час по-скоро! – извика нетърпеливо.
Потеглиха, охранявани от няколко конници. През целия път Д'Арманяк не млъкна. Обясняваше на Джем откъде минават. Това се повтори и през следващите разходки. Присъствието на французина се превърна в истинско изтезание за принца.
Той обаче търпеше.
Веднъж Джем се възползва от разсеяността на спътника си и дръпна леко перденцето на прозореца. Докато Д'Арманяк забележи и спусне отново завеската, няколко случайни минувачи съзряха височайшия пътник.
– Джем! Джем! – спуснаха се след каретата те.
– Злото е сторено! – възкликна Д'Арманяк разтревожено.