Не се наложи да чака дълго, за да си отмъсти.
Под възглавницата на единия от черните гиганти, които го кастрираха, намериха златен гребен, украсен с рубини. Никой не се усъмни, че мъжът го е откраднал. Дори не им мина през ум, че някой може да го е подхвърлил. Отрязаха ръцете на крадеца, а после го хвърлиха в морето с камък на шията.
Само след шест месеца още един попадна в клопка. Беше достатъчно отмъстителят да подшушне, че въпросният човек изнудва момичетата за пари. Клюката моментално обиколи харема. Няколко наложници улесниха работата на клеветника. Те решиха да се възползват от случая, за да оправдаят липсата на различни украшения като гривни и обеци. Заклеха се в Аллах, че набеденият ги е заплашвал и им е вземал пари и скъпоценности. Изпратиха черния прислужник при палача.
Отмъстителят проследи градинаря, който трябваше да изхвърли главата на убития, увита в чувал. Градинарят излезе през една малко използвана врата в оградата. Продължи да се движи покрай крепостната стена. Когато достигна края ѝ, изтърси чувала на земята.
Скопецът съзерцаваше окървавената глава, скрит зад едно дърво, докато изчакваше градинарят да се отдалечи. Устата беше застинала в последния си предсмъртен вопъл. На мястото на едното око зееше празнина. Когато загуби градинаря от поглед, отмъстителят, разтреперан от самодоволство, приближи към кървавата топка.
– Хайде! – просъска той, докато риташе главата. – да те видим сега как ще ругаеш. Да чуя как ще се присмиваш. А ръцете къде са ти? Ръцете, с които ме пляскаше. Ами краката, с които раздаваше ритници?
С неописуемо удоволствие кастратът проследи как главата се търкулна в калната канавка.
Оказа се, че е много лесно да убиваш!
В този момент осъзна, че разполага с идеални оръжия. Умът и речта бяха достатъчни, за да се разправи с враговете си.
Докато вървеше с бавни крачки към двореца, усети, че желанието за мъст се разпалва още повече. Щом е толкова лесно, би могъл да използва ума си и за по-високи цели и интереси.
Отмъщението трябваше да е по-обхватно. Щеше да си разчисти сметките и с останалите двама, които участваха в скопяването му.
Когато влезе в двора, му хрумна, че смъртта на още двама души не би му била достатъчна и че трябва да си постави по-висока цел. Тогава за пръв път един вътрешен глас му проговори:
– Избрах теб!
Гласът прозвуча толкова силно, че го накара да се огледа наоколо.
– Кой говори?
Нямаше никого.
Когато стигна до харема, целият бе настръхнал. Господ му бе проговорил!
Така се беше унесъл в мисли, че въобще не чу присмехулното подвикване на една слугиня:
– Какво ти става? Сам ли си говориш? На кого казваш да ти заповяда?
Подмина, без дори да я погледне. Гласът в главата му не спираше да нарежда:
– Избрах теб!
За какво ли го беше избрал Господ Бог?
Разбра за какво е избран съвсем скоро. Един ден беше излязъл да пазарува за наложниците. Приближи го брадат закръглен търговец, нарамил няколко топа с платове. Известно време мъжът вървя до него, като не спираше да хвали стоката си на висок глас. Внезапно се извърна към кастрата и го запита на италиански:
– Откъде си?
Момчето толкова се изненада, че отговори, без да се замисли:
– От Венеция.
– Как се казваш?
Понечи да погледне търговеца, преди да отговори, но онзи му прошепна:
– Отговаряй, без да ме гледаш. Как се казваш?
– Анджело. Но в харема ме наричат Ахвер.
Още щом влезе в харема, една от наложниците, които стояха на дървения чардак, опасващ целия двор, се развика:
– Ехо, момичета! Тичайте бързо да видите какви очи!
Чардакът се изпълни с наложници, които го зяпаха, смееха се и говореха неразбираемо. Една от тях го посочи с пръст и извика:
– Това е Ахвер!
Всички започнаха да пляскат с ръце и да викат с пълно гърло:
– Ахвер! Ахвер! Ахвер!
Вдигнаха такъв шум, та чак главният евнух излезе да види каква е тази врява.
Продължиха да го наричат така. Няколко дни по-късно Анджело попита една прислужница от италиански произход какво означава Ахвер.
– Новото ти име означава "мъжът с хубавите очи".
Търговецът сякаш не чу втората част от отговора му и продължи с въпросите:
– Анджело, верен ли си на Бог?
Какво да отговори? Каква полза, ако тръгне да обяснява, че освен пола, са му отнели и религията. Въпреки това не се смяташе за мюсюлманин. Вечер се молеше на Исус и Дева Мария.
Тайничко показа кръста на врата си и отвърна: