На следващата сутрин Феримах извика развълнувано:
– Господарю!
Беше застанала до прозореца и наблюдаваше двора разтревожено.
Джем веднага изтича до нея.
– Какво има? Какво Не довърши изречението си. Разбра какво е обезпокоило Феримах веднага щом надникна през прозореца. В двора бяха спрели две карети. Четирима мъже с чалми разтоварваха някакви сандъци от задната карета. Френските слуги им помагаха. Внезапно Джем разпозна едната карета – същата, която го бе докарала от Ница до Лион. Тя служеше за превоз на специалните гости на Марки Марсо. Вратата ѝ беше затворена. Отвори се едва след като един от френските слуги спусна стълбичката пред нея.
Кой ли щеше да се покаже оттам?
"Да не би да е пратеник на Каитбай?" – запита се Феримах, но после бързо отхвърли тази мисъл. Мамелюците не носеха такива чалми. Тези мъже бяха османци.
Докато френският слуга наместваше стълбичката пред каретата, от изхода на двореца към новодошлите се спусна Жак Д'Арманяк – личният секретар на Марки Марсо. Държеше в ръце смешната си шапка с перо.
Малко след като вратата на каретата се отвори, от нея се показа кардинал Георгис Димитриус.
Джем и Феримах бяха смаяни.
Слугинята не успя да сподави възклицанието си.
Джем нямаше думи от изненада. Какво търсеше този човек тук?
Най-интересното обаче тепърва предстоеше. Кардиналът застана до Д'Арманяк, който вече се бе привел в нисък поклон. Очевидно важният човек щеше да слезе всеки момент от каретата.
Първо се показа един крак със заострена обувка, после – огромна черна чалма, и накрая – едрото тяло на някакъв мъж.
Д'Арманяк продължаваше да стои приведен. Кардиналът стоеше до него с безизразно лице.
Най-после високопоставеният гост стъпи на земята и вдигна глава.
– Ахмед паша! – прошепна слисано Джем.
Феримах го изгледа въпросително.
– Ахмед паша от Херцеговина. Главният шпионин на Баязид.
– Защо ли е дошъл тук?
– Едва ли е за нещо добро.
– Ами онзи, с червеното расо?
Джем повдигна рамене.
Феримах гледаше мъжа с ужас. Когато видя изражението ѝ, безпокойството на принца прерасна в уплаха.
– Да не би рицарите да са ме изиграли още от самото начало? – прошепна сякаш на себе си Джем.
Два дни по-късно един от служителите в двореца дойде да съобщи на Джем, че пратеник на султан Баязид би желал да се срещне с него.
Принцът се досети, че Ахмед паша вече чака в коридора пред открехнатата врата.
– Нямам какво да кажа на слугата на брат ми – извика силно Джем. – Особено щом се е сдушил с християнските попове.
– Ха! – дочу се глас от коридора.
– Наслушал съм се на приказките на Баязид! – продължи принцът. – Сега няма да си губя времето и със слугата му. Скоро ще се върна в столицата. Ще изслушам Баязид едва след като коленичи пред мен. А сега предай на слугата да си взима попа и да се маха час по-скоро оттук.
Французинът не разбра и думичка от казаното. Стоеше срещу Джем в недоумение.
Този, който трябваше, обаче разбра всичко.
– Гледай го ти изменника! – проехтя гласът на Ахмед паша от коридора. – Много си самоуверен! Нима не знаеш, че всичките ти приятели си отидоха от този свят един по един. Гедик Ахмед паша си плати за предателството. Баязид хан му взе главата, задето не пусна стрелата навреме.
Мъжът замълча. Изчака да види дали Джем ще каже нещо в отговор.
Принцът беше смаян, но не продума.
Ахмед паша изчака малко и продължи жестокия си монолог. Знаеше, че всяка дума ще нарани дълбоко Джем.
– И на румелийската ти мечта сложихме край. Босна вече е напълно завладяна. А сърбите, на които разчиташе – Брегорович и Слободан, – вече са мъртви. Единият бе поразен от стрела, а другият се удави в река Сава, докато бягаше.
Принцът се почувства сразен от тази вест. Сега вече нямаше да има към кого да се обърне, ако въобще успееше да достигне Румелия.
Пратеникът успя да предаде съобщението на Баязид, въпреки отказа на Джем да го приеме. От коридора долетя шум от бързо отдалечаващи се стъпки. Принцът се досети, че Ахмед паша си е тръгнал.
Дали Баязид бе изпратил специален човек чак дотук само за да съобщи на брат си, че Гедик Ахмед паша и двамата сръбски князе са мъртви? Едва ли! Целта на посещението на пашата бе съвсем друга.
Тя стана ясна за Джем няколко дни по-късно. Марки Марсо не се бе мяркал пред принца, откакто Ахмед паша се появи в двореца. Но ето че около седмица след разговора на двамата османци една вечер французинът се втурна в покоите на Джем.