– Веднага ще ви избавя от мъките ви. Просто ме пуснете да си ходя.
Французинът се изправи. Наведе се към Джем. Принцът усети пропития му с вино дъх.
– И да искахме, няма как да го направим. Вече е твърде късно. Не можете да отидете никъде без позволението на папата.
– Бутнете ме тогава от някоя скала!
– Няма смисъл, мосю. Султанът ще свърши това някой ден вместо нас. Отначало искаше просто да сте далеч от него. Впоследствие намеренията му се промениха. Той няма да се успокои, докато не ви убие. Защо мислите, че ви доведохме в този замък. Смъртта ви дебне отвсякъде. За едно сте прав: наричаме ви гост, но на практика сте задържан. Само че не се сърдете на нас, вие сам се обрекохте на плен.
Този път Лоран прекали. Джем погледна гневно към Шарл.
– Само за да ми кажете всичко това, ли бихте път дотук, кралю?
– Не, имаме едно спасително предложение за вас – отвърна Санута вместо Шарл.
Щом чу думата "спасение", Джем бе готов да изслуша всичко.
– Да чуем предложението ви!
– Преди това искам да ви попитам, Зизим, какви са вашите цели оттук насетне?
Джем отдавна нямаше цели.
Внезапно у него се пробуди рижият вълк. "Хайде, принце! – обади се той. – Не изпускай тази възможност. Човекът те пита какво искаш. Отговори му: трон, корона, войска! Не се колебай!"
– Да се върна… – отрони се от устните на Джем.
– Да се върнете?! Да се предадете?! Вероятно се надявате на споразумение с брат си. Отдавна сте изпуснали тази възможност. Сега вече няма как да стане. Той харчи купища пари, за да ви убие. И не само вас. Той иска да изтрие от лицето на земята хоспиталиерите и Светия престол в Рим.
– И срещу каква сума бихте се съгласили да изпълните неговото желание? – попита Джем с леденостуден глас.
Съветникът хвърли бърз поглед към Шарл. Той леко се усмихна. Вдигна рамене.
– Не сме определяли цена – отвърна Лоран. – Ако приемете нашето предложение, ние ще ви бъдем много задължени.
– Задължени?
– Да. Ще ви дължим престол и корона.
Престол и корона!
В душата на Джем се разрази истинска буря. Какви ги говорят тези хора? Рижият вълк весело размаха опашка.
– Бъдете сигурен, че Франция ще ви се отплати добре.
Джем се престори на замислен, за да успее да овладее вълнението си. Проговори с равен глас:
– Какво е предложението ви?
– Да обединим усилията си за постигането на обща цел.
– Не зная каква е целта на Франция.
Съветникът погледна към Шарл за разрешение. Кралят кимна утвърдително.
– Йерусалим – прошепна Лоран. – Крал Шарл иска да освободи Йерусалим.
"Иска да го освободи от мюсюлманите!" – каза си Джем, но с нищо не издаде мислите си. Усмихна се.
– Само кралят ли? Всички към това се стремят. Рицарите йоанити, онзи поп, когото наричате папа… И кой ли още не
– Не! – възрази Санута. – Те не са искрени. Само говорят. Единствено намеренията на Франция са сериозни.
– Добре, и каква е моята роля?
– Крал Шарл иска да поведе голяма кръстоносна войска към Йерусалим. Папа Инокентий се страхува, че ако това се случи, ще загуби влиянието си над Франция. Мощта му ще отслабне. Освен това Светият отец се бои, че османците и мамелюците могат да обединят усилия и да нападнат Рим. Рицарите се интересуват само от златото
– Говорете по същество! Какво точно искате от мен?
– Да се съюзите с Франция. Да се присъедините към войската, която ще свика крал Шарл. Рамо до рамо с него
– Достатъчно! – Джем изгледа намръщено Шарл, който продължаваше да се усмихва. – Как въобще ви хрумна да ми предлагате подобно нещо?! Да се включа във войска, тръгнала на поход срещу братята ми мюсюлмани!
Кралят най-после се намеси в разговора:
– Ще воюваме рамо до рамо като двама владетели. Френският крал Шарл VIII и османският султан Джем I. Ще обявя, че ви признавам за падишах. Заедно с мен ще ви признаят кралете на Неапол и Кастилия, както и много балкански владетели, над които тегне гнетът на Баязид. Тогава
– Папата няма да има избор, освен да признае вас за официален османски султан – включи се и Лоран.